Читать «Теранският начин» онлайн - страница 8

От портала на Школата поеха към Центъра.

— Не мисля, че друг път ти се е случвало да излизаш сам? — предположи Кейл.

— О, не! — Алекс поклати глава. — Нашият кроу-прислужник винаги идваше с мен, най-често ме возеха с кола… На Хавеланж никога не е било безопасно за един теранин да скита ей-тъй по улиците!

— Тук униформата те защищава надеждно! Поне от цивилното население… не че ще те разпознаят като теранин! Ела, насам!

Прекосиха няколко тихи, сенчести улички и излязоха на булеварда.

Човек трудно би могъл да предположи, че градът е само на двадесетина или максимум тридесет години — в начина, по който бяха оформени фасадите на магазинчетата, в подредбата на дърветата по тротоара, дори във фините неравности на всяка една плочка по земята имаше нещо, подсказващо умиротворение, могъщество и древност. Патината на времето — или по-скоро мъдростта на сая — и тук бе сложила своя отпечатък.

— Не си опитвал вуу-гуа? — предположи Кейл.

— Какво е това?

— Типично за този район на Съюза ястие… — той поведе Алекс между изящните дървени масички пред ресторантчето и почука на стъклото на гишето.

Младо момиче им отвори и попита със сладък глас:

— Какво ще обичате, момчета?

— Две вуу. С всичко. Както си му е редът! — Кейл постави на плота пред нея една банкнота. Имаше съвсем малко пари, нищожен остатък от мизерната му стипендия и щеше да е по-разумно да ги прибави към спестяванията си за ново точило, но…

Момичето изчезна в кухнята и се върна след минута с две горещи вуу-гуа.

— Хамбургери! — с разочарование в гласа проточи Алекс.

— Моля? — продавачката трепна при споменаването на непознатата дума.

— Той идва от Хавеланж! — побърза да се намеси Кайл. — Така им викат там… теранска заемка!

— Хавеланж! — тя кимна с неодобрение, сякаш самото споменаване на отдалечената планета, която се намираше буквално в подстъпите на Земната Федерация, бе достатъчно обяснение за дивашката думичка.

Изядоха своите вуу-гуа под сянката на клонестото дърво зад ъгъла. Приликата с хамбургер, откри Алекс, се изчерпваше само с това, че пълнежът на гуа бе поставен в плоска питка от хрупкаво тесто. Кейл се изхитряваше да отхапва от нея без да се окапе, но това си бе цяло изкуство — тестото се трошеше на фини парченца, разнообразните плънки, насложени на тънки пластове една върху друга имаха склонността да ти изтичат изпод пръстите… и беше дяволски вкусно. Изпоцапан до ушите, но с пълен стомах и изпаднал в извънредно благодушно настроение, Алекс отбеляза: