Читать «Теранският начин» онлайн - страница 6

Дейвис се защищаваше добре — бе як, мускулест и владееше карате, както по-късно научи Кейл — но бе по-малък на възраст от повечето в ротата. И нямаше шанс срещу петдесет настръхнали хлапета. Щеше да бъде безславно пребит, тежко ранен, а може би и убит — зависи кога ефрейторите щяха да се намесят.

Случи се обаче нещо друго — Кейл се изправи, измъкна оръжието си, изръмжа:

— За Кроу! — и се хвърли напред.

Помнеше добре обещанието, което бе дал на Такома в деня на постъпването си и си позволи само два-три добре премерени удара с плоското на меча. Това бе достатъчно да потуши страстите и да накара побойниците да се поотдръпнат. Дейвис, свален на колене и с разбит нос, отчаяно се опитваше да се надигне. Кейл застана до него, зае бойна стойка и завъртя леко меча в катата на Предизвикателството.

— Един от нас е! — каза с тих, заплашителен глас. — Войник на кроу! Не е важно какъв е бил преди, важно е какъв е сега…

— Червей! — обади се някой от кадетите.

— Сая не прави разлика между кроу и терани! — сряза го Кейл. — Сая е честта да не удариш падналия, сая е… Какво ли съм седнал да ви обяснявам! — отпусна острието на меча надолу. — Той е под моя защита! И се надявам да знаете какво означава това, защото следващия път, когато налетите върху него в нечестен двубой, ще ви изкормя до един!

Едва сега ефрейторите се намесиха, отбеляза той с горчивина. Дейвис получи три дни карцер за предизвикване на сбиване, три за неправомерно използване на оръжие му дадоха и на него. Заповедта бе на Бутра, но Такома се погрижи да ги настанят в една килия и престоят им в ареста да не е много неприятен, а за раните на Дейвис долу слезе лекарят на ком-състава.

Нямаше какво толкова да правят в сумрака на килията, освен да седнат на единствения широк нар и да чакат. Кейл се зае да почисти и излъска меча (не, че оръжието не бе в идеално състояние) и известно време се чуваше само равномерното „шшш-шшш“ на намасления парцал. Точилото бе останало в стаята му.

Накрая Дейвис пръв наруши мълчанието:

— Чувал съм за сая… но не разбрах значението на думите ти!

Минута или две Кейл продължи да лъска меча. После каза:

— Че си под моя защита ли? Това е Честта на война… Когато жертвата е твърде слаба, — той погледна за момент Алекс и допълни, — или сая е пренебрегната, или на лице са други подходящи условия — и само ако суа-войнът мисли, че избранникът му е достоен за честта и ще оправдае избора му, той взима под своя защита. И тогава кръвта е негова кръв, враждата — негова вражда… — не бе сигурен, че може и иска да обясни на теранския червей действията си. Сая го бе подтикнала да изпълни ритуала, но сега…

— Хай-сая! — съвсем уместно отбеляза Алекс и попита. — Редно ли е в такъв случай да ти се закълна или нещо подобно?

— Не! — отвърна Кейл след кратко колебание. — Аз нямам ранг на суа! — допусна в гласа му да прозвучи повече горчивина, отколкото желаеше. — И вероятно никога няма да го получа, не и тук… Но бих желал, ако действително разбираш отговорността, която МОЯТА клетва ти прехвърля, да се представиш като достоен избранник!