Читать «Теранският начин» онлайн - страница 5

Живееха в малки кутийки с по две твърди легла, хранеха се с питателна, но еднообразна храна, практически нямаха право на собствени вещи — принадлежаха на Съюза и държавата нямаше никакво намерение да харчи за тях повече от необходимия минимум. Отчаяни бяха — деца с пречупени съзнания, мъртви за света още преди да са се самоосъзнали. Ако нямаше сая, меча и достойнството си, Кейл вероятно щеше да се предаде като тях. Но той притежаваше и трите — и бе син на станджа, колкото и малко да значеше това сега. Така че бе обречен на още по-голяма самота и изолация. В началото останалите се опитаха да му се подиграват и да го тероризират, но мечът и сая бързо му спечелиха достатъчно уважение поне за да бъде оставен на мира.

Три месеца след постъпването му във Военната школа, когато слуховете за наближаващата война станаха по-осезателни, Такома доведе в ротата нов кадет.

— Александър Дейвис! — представи го той пред строя на утринната проверка.

— Теранин… червей… — премина шепот през редиците.

— Млък! — сержантът строго огледа момчетата. — Войник на кроу, това ще бъде той отсега нататък! И не забравяйте, че вашите собствени корени са някъде на Земята! Кадет Дейвис, марш в строя!

Новият не се отличаваше по нищо от тях самите, с изненада констатира Кейл. Може би чертите на лицето му бяха малко странни, но иначе изглеждаше досущ като обикновен кроу. Барх бе изучавал история достатъчно, за да знае, че кроу, обитателите на Съюза, някога са били земни колонисти и действително произлизат от Земята — преди колкото и поколения да е било това — но въпреки всичко бе притеснен да открие, че теранските червеи толкова си приличат с неговата собствена раса. Тъй че наблюдаваше Дейвис и разсъждаваше по въпроса.

Животът на Алекс Дейвис се бе превърнал в кошмар от първия ден, през който бе прекрачил прага на Подготвителната рота — а вероятно и много преди това, още докато е ходел в обикновено училище някъде на Хавеланж. И ако бе очаквал някакво облегчение при постъпването си във Военната школа, нищо подобно не му се случи. Той беше терански червей и главната цел в живота на останалите кадети бе да го тормозят — и да го убият, ако получат такава възможност. Омразата бе насаждана в тях с поколения… не, че това можеше да донесе някакво успокоение на Алекс.

Около седмица Кейл просто наблюдаваше, дистанциран от другарите си както винаги. Но все по-често пръстите му нервно попипваха дръжката на меча и една сутрин на закуска той взе решение, напълно в стила на сая.

Бяха изблъскали Дейвис последен на опашката пред автоготвача, макар според ротния списък кадетът да заемаше съвсем друго място. Както обичайно, той получи остатъците, но мълчаливо взе подноса си и с достойнство се оттегли, търсейки уединено място да се настани.

Препънаха го. Не му се случваше за първи път, но обикновено той успяваше да запази равновесие с грацията на котка. Този път подносът му се наклони и горещата протеинова супа се изля върху главата на онзи, който му бе подложил крак. В столовата имаше трима дежурни ефрейтори — и нито един от тях не се помръдна от мястото си да прекрати започналото сбиване.