Читать «Теранският начин» онлайн - страница 2

Всичко се срути като куличка от кибритени клечки две седмици по-късно.

Смоу Барх, заедно със съпругата и двете си невръстни дъщери загина при атентат, приписан на тераните, естествено… и се оказа, че единственото, в което е влагал пари с печалба, е било обучението на собствения му син. И че през последните една-две години е плащал таксите за Училището чрез заеми и мъчителни лишения, за които Кейл не е имал ни най-малка представа.

— Ако имаше някаква вратичка в закона, — бе казал комодор Вурс в разговор на четири очи с Кейл, — щях да намеря начин да те задържа в Училището… дори да ти плащам таксите, ако се наложи. Но няма начин да го направя, защото от този момент нататък ти ПРИНАДЛЕЖИШ на държавата като дете без собствени средства за издръжка. И като такъв автоматично си мобилизиран заради военното положение, което пък отменя всякаква възможност да бъдеш осиновен… и магическият кръг се затваря. Впрочем, — комодорът сведе поглед, — дори и да завършиш Офицерското училище, ти нямаш средства да си купиш чин и пак би стигнал до там, където ще отидеш след като завършиш Военна школа… тъй че обучението ти тук би било загуба от всякаква гледна точка!

Кейл кимна мълчаливо, осъзнавайки истината в думите му и мъчейки се едновременно с това да преглътне сълзите си. Сая-кроу го заставяше да приема каквото и да му се случи с високо вдигната глава и достойнство, пък и, все пак, във Военната школа, щеше да продължи да се обучава за пилот, а това БЕШЕ нещо.

— Ще мога ли да задържа меча си, сър? — попита колебливо.

— Лично ще се погрижа за това! — Вурс му се усмихна бащински. — Поне толкова мога да направя за теб!

И тъй, седмица по-късно, той се оказа на Туурурст с една снимка на родителите си в сребърна рамка, оръфан навигационен алманах и меча, увит в намаслено платно.

Лейтенант Бутра, началник на Военната школа на Туурурст, бе дребен, злобен мъж с лисичо лице и малки, лъскави очички. Прелисти небрежно пачката документи пред него, втренчи се в Кейл и попита недружелюбно: