Читать «Теранският начин» онлайн - страница 14

— Хай-сая! — подигравателно изсумтя Ник.

Щом пилотите се отдалечиха достатъчно, Кейл даде знак. Петимата се втурнаха напред с гранатите в ръце… и вместо върху двама пазачи на портата, връхлетяха върху цяла дузина. Бутра се бе оказал по-умен (или може би Такома?), отколкото очакваха.

Кейл се възхити на хладнокръвието на приятелите си. Вероятно в дните веднага след пристигането им, те щяха да реагират по съвсем друг, теранско-непредсказуем начин. Сега обаче хвърлиха гранатите по план и продължиха да тичат напред през облаците смрадлив дим.

— Копеле проклето! — чу се викът на Ник.

След това излязоха от димната завеса и се понесоха с пълна скорост по улицата към Центъра.

Вайклид — сух и гъвкав като змия — бързо набра преднина. Терънс бе почти рамо до рамо с него и Кейл вложи всичките си умения за да не изостане. Дробовете му се разкъсваха за въздух — но бе твърдо убеден, че по петите му се носят поне двама-трима от пазачите… а те все пак бяха въоръжени. Макар и само с невронни камшици в най-лошия случай.

Завиха стремително и се измъкнаха на главния булевард. Площадът бе на една ръка разстояние, совалките вече кацаха. Вайклид задъхан спря до ресторантчето за вуу.

— Сега вече не могат да ни хванат! — изръмжа със задоволство.

— Пехотинците… Совалките товарят вече… — Терънс се облегна на стената. — По дяволите, чувствам се като…

Кейл се огледа. Ник тъкмо пристигаше.

— Къде е Алекс?

Момчетата като един обърнаха глави. Откъм пресечката се чуха викове.

— По дяволите! — Кейл несъзнателно използва теранската ругатня.

Изтичаха до ъгъла, само за да видят Такома, Брито и Стуан, които се опитваха да удържат яростно съпротивляващият се Алекс. Към тримата сержанти на бегом се приближаваха и останалите пазачи.

Кейл измъкна меча си.

— Остави го! — Вайклид го стисна за рамото. — Нямаме време да се разправяме с…

Наистина нямаха време. Совалките щяха да останат на площада не повече от няколко минути — колкото пехотинците да нахвърлят вътре пакетите с провизии, нито секунда повече от минимално необходимото време.

— Хайде! — нетърпеливо подвикна Терънс.

Кейл яростно се отърси и се втурна напред. Изрева:

— Хай сая!

Такома и Брито изненадано вдигнаха глави.

— И ти ли? — изсъска Стуан.

Кейл връхлетя върху него с меча си и му отсече ръката с мощен удар.

Такома инстинктивно пусна Алекс и сграбчи камшика си.

Момчето това и чакаше. Ритна Брито в слабините и се отскубна. Останалите пазачи бяха само на стотина метра от тях.

Кейл стрелна с поглед Алекс, преглътна и изръмжа:

— Изчезвай!

— Но…

— Изчезвай, казах! Ще се оправя!

Такома замахна с камшика и Кейл мълниеносно го удари с меча през коленете. Сержантът падна.

— Аз… — опита се да възрази Алекс.

— Изчезвай! — изкрещя Кейл вбесено.

За щастие, Вайклид бе дошъл, хвана приятеля му за ръката и го помъкна към ъгъла.

Кейл въздъхна удовлетворено, завъртя бавно меча и приклекна в традиционната бойна поза на Предизвикателството.

— Хай сая! — прошепна, преди пазачите да го връхлетят.