Читать «Теранският начин» онлайн - страница 15

Капитан Дейвис замълча за момент, после отрони с отслабнал и странно изтънял глас:

— Не го видях повече… Вайклид ме натика в совалката, излетяхме, тераните приеха боя с изтребителите и ги направиха на каша, но една совалка беше загубена, също и един от крайцерите, суматохата беше страшна, нас ни настаниха в един трюм… после се върнахме в редовната бойна част, от която крайцерите се бяха отцепили… заведоха ни на Зад Хълмовете… Постъпих в Армейския корпус… обучавах се за пилот… И ето ме тук! — след секунда добави. — Сър! — сякаш изведнъж се бе сетил къде всъщност се намира и се бе изстръгнал от вледеняващия транс на спомените си.

Адмирал Хамърсмит измери с поглед своя подчинен. Дейвис седеше в креслото изтощен до крайност — и с изражение на непокорно неподчинение върху гладко избръснатото си лице.

— Кейл Барх… — адмиралът изсумтя. — Това не беше ли името на пленения камикадзе?

— Да, сър!

— И ти не можеш да го разстреляш, защото някога си ти е помогнал да се измъкнеш от Туурурст, така ли?

— Да, сър!

Хамърсмит уморено поклати глава:

— Знаеш ли, че японците са загубили войната?

— Моля, сър?

— Загубили са войната, казвам. Втората световна, мисля, че беше. И вероятно точно заради техния проклет самурайски кодекс на честта!

Дейвис не каза нищо.

— Това очевидно е въпросният меч на камикадзето? — адмиралът с неприязън погледна древното оръжие.

— Да, сър. Тъй като е военопленник… и защото ми е кръвен брат…

— Знаеш ли какво, Дейвис, ти си глупак!

— Сър?

— Сега вече съм напълно уверен, че ще спечелим войната… и че кроу ще я загубят безславно. Ще ти кажа и защо. Ти си спазил сая, такава, каквато я разбираш, когато си отказал да изпълниш моята заповед за разстрел на военопленника и си се явил в кабинета ми. Знаел си последствията от това свое действие, както аз знам за какво ще ме помолиш след малко…

— Сър?

— Напълно съзнателно ти си действал според сая в условията на противоречие, което е твърде дълбоко за да бъде разрешено по начин, който да удовлетвори същата тази сая! — адмиралът кисело се усмихна. — Разбираш го, нали?

Дейвис кимна.

— Много добре! В ситуация като тази, лично аз бих нарушил Устава и бих изпратил приятеля си с някоя спасителна капсула или дори с катер — да се спасява както може. Това е теранският начин да действие… само че ти си твърде много кроу в съзнанието си, за да се сетиш за такава възможност. Ако го беше направил, пак щеше да бъдеш разстрелян, само че щеше да си му спасил живота. А сега този кроу ще бъде екзекутиран, независимо от усилията ти…

— С ваше разрешение, сър! — Дейвис рязко измъкна меча.

— Я стига глупости! — скастри го Хамърсмит. — Не ти разрешавам! Точно в момента Барх се намира на борда на един катер и, надявам се, ще има достатъчно ум в главата да разкаже на началниците си някоя смислена история, когато се добере до своя флот!

Дейвис зяпна.

— Вайклид не беше истинското ми име! — поясни адмиралът. — Смяташ ли, че кроу щяха да ми дадат и минимален шанс за измъкване, ако им бях съобщил, че съм Лорънс Хамърсмит, син на главнокомандващия земната армия Нейтън Хамърсмит?