Читать «Теранският начин» онлайн - страница 12

Вайклид огледа спътниците си и, докато се насочваха към снабдителния корпус, взе думата:

— Бяхме на евакуационен крайцер. Нападнаха го. Адмиралът ни изстреля в спасителни капсули — ние тримата, заедно с, ъъ, родителите ни и още няколко деца бяхме в една от тях. Плениха ни. За щастие кроу имат достатъчно чест да не обстрелват спасителни капсули.

— Честта е най-важното за кроу! — Изръмжа Кейл.

— Не се засягай! — Вайклид извинително разпери ръце. — Прекарал съм твърде малко време на планети на кроу, суа — той натърти на любезното обръщение — и знам прекалено малко за сая, за да мога да съдя за истината. За мен… за нас… ще бъде чест да изучим поне от части Кодекса.

Кейл поклати глава:

— Кодексът не може да бъде изучен отчасти. Той трябва да бъде разбран.

— Ще направя всичко, което е по силите ми! — кимна Вайклид.

Алекс го погледна любопитно:

— Откъде си?

Момчето се поколеба само за миг:

— Родителите ми бяха агрономи. Дойдохме миналата година, като част от програмата за допълнително тераформиране. А ти защо си тук?

Лъжеше много добре, реши Алекс.

Туурурст бе твърде дълбоко в тила на кроу, за да може да усети с пълна сила войната. И може би точно за това мълниеносното нападение на теранските крайцери предизвика по-скоро паника, отколкото съпротива. При все сая.

Всичко се случи за броени часове. Школата бе вдигната по тревога посред нощ. Електричеството бе изключено и в Т’рурст не се виждаше нито една светлинка. Еднствено сирените виеха с яростна монотонност. Стояха на плаца — едва различими силуети в топлия летен мрак.

— …обект на нападение! — повтори Бутра с тон, в който се смесваха равни дози гняв и безпомощно изумление. — Ротите… за строева служба…

Гласът му бе твърде слаб без микрофона и той бе застанал до най-големите, очевидно се опитваше да им изяснява стратегии за нападение. Какво биха могли да постигнат с няколкото жалки изтребителя, с които разполагаха, на Алекс така и не му стана ясно. Но все пак бе достатъчно близо да чуе, че седем терански крайцера, очевидно отцепила се от основния фронт бойна част, са в орбита около Туурурст, предявили са ултиматум за снабдяване с провизии и са изпепелили едно от малките селища на източния континент за да докажат сериозните си намерения. Бутра се канеше да ги напада… но междувременно в седем сутринта товарните совалки на крайцерите щяха да кацнат на Централния площад за да получат стоката според ултиматума си.

— …тежко въоръжени пехотинци… — продължаваше да се дере лейтенантът. — …нападнем по време на обратния рейс… да останат по стаите си до второ нареждане…

— Няма да имаме друг шанс! — прошепна Вайклид. — Ако не се измъкнем сега, те ще ни…

Такома, който се разхождаше покрай редицата, му скръцна със зъби.

Кейл едва чуто въздъхна. Беше видял заповедта за ликвидация на тераните снощи на бюрото му и точно в момента се разкъсваше между сая-дългът си на кроу от една страна и сая-дългът към приятелите си от друга. Накрая промърмори: