Читать «Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)» онлайн - страница 7

15

С тежка въздишка се отправяш към стаите си — изкарал си целия си живот тук, а ето че изведнъж се налага да зарежеш колекциите си, дрехите си, удобното магнитно легло и всички хубави нещица, които си купувал с години…

Входната врата се изкашля и обявява:

— Имате посетител, господин Хардрайт!

Ще приемеш ли този посетител () или ще кажеш, че нямаш желание да виждаш никого ()?

16

Кимваш:

— Давай да го чуем!

— Мини в пилотската зала, ще ти го пусна!

Настаняваш се на пилотското кресло. Главният екран, който досега е показвал входа на хангара, притъмнява и на него се появява лицето на баща ти.

— Здравей, синко! — казва той — Когато чуеш този запис, аз вече ще съм мъртъв… Знаеш ли, съжалявам за проблемите, които съм ти създал! Предполагам, че се чудиш за произхода на Курти и на кораба, които единствено са ти останали. Никога не съм ти казвал, че имаш чичо… Но запазването на тайната бе от първостепенно значение. Представяш ли си, какво щеше да се случи, ако някой бе научил, че сме роднини на капитан Морган!

Облещваш се срещу екрана.

— Да, Роналд Морган е същият онзи легендарен капитан Морган, който донесе аурит в Цивилизования космос… Според официалните данни, той е загинал при катастрофа. Може и така да е — никога нищо не се доказа. Но още след онзи полет той смяташе, че ще се опитат да го убият. Каза ми, че е засекретил внимателно тайната на ауритната си планета — той я наричаше Благородника. Още тогава бях започнал да трупам дългове, так че той завеща на теб Курти и кораба, с който откри Благородника. Сега, когато капитан Морган е отдавна в небитието и е полузабравена легенда, може би е време да си опиташ късмета. Единственото, което знам е, че той много ценеше Куртландър и според легендата, която ми е разказвал, този бог дарявал съкровища, като разкрие окото под превръзката си. Надявам се тази информация да ти помогне… Но имай предвид, че чичо ти наистина беше дяволски потаен човек! Успех…

Екранът угасва.

Ако имаш Курти при себе си, мини на . Ако го нямаш, те очаква .

17

Колкото повече време минава, толкова по-силно започваш да вярваш, че е имало нещо по-специално около Сонгбърд — дали пък Морган не е имал точно него предвид, когато е писал за пойните птички в сметаната? Решаваш да провериш това и се връщаш в „Сметановия пай“, но още на вратата те спира грамаден мъжага с много неприятно лице.

— Ти си тоя, дето се скара със Сонгбърд? — мъжагата кимва — Да, ти си! Разкарай се от тук, приятелче! Не те щем в „Пая“!

КОМЕНТАР НА КРИС: Единственото, което мога да те посъветвам, е да пробваш да се разходиш до флиперянския кораб. Но ако и от там са те изритали, не ти остава нищо друго, освен да започнеш от и да се надяваш този път да използваш и мозъка си, освен юмруците си!

18

Разхождаш се из града без посока. Към половин час просто си седиш на една пейка, хапваш някакъв сандвич в долнопробна закусвалня…