Читать «Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)» онлайн - страница 6

— Чак пък… — със съмнение промърморва Хепи — Всъщност…

Не чуваш остатъка от съображенията му, защото вече си излязъл от кораба.

Премини на .

8

Още същия следобед продаваш бучката аурит.

Парите, разбира се, не са достатъчни да живееш в лукс и охолство до края на дните си, но успяваш да изкараш две чудесни години с тях…

КОМЕНТАР НА КРИС: Да се пребориш с всички трудни капани в началото, само за да завършиш играта безславен и богат — и още преди приключението да е почнало! Бива ли така! Я се върни на и разгледай хартията! Веднага!

9

Разплащането с летищните власти ти отнема около половин час. Е, „Хидрата“ е отново свободна и с горда стъпка ти се качваш по трапа в кораба си.

— Здрасти, Харди! — фамилиарно те поздравява компютърния мозък — Затъжих се за теб… Щяха да ме конфискуват, представяш ли си!

— Знам, Хепи! Имаше някои проблеми…

— Знам за това и няма да питам откъде си откраднал парите, — Хепи се засмива. — Имаш едно съобщение в паметта ми!

Ще чуеш ли съобщението () или ще наредиш корабът направо да стартира ()?

10

Номерът на това билетче е IGF50043511123.

Можеш да се върнеш на за нов избор.

11

Какво от това, казваш си, че капитан Морган бил седял на същия стол — нали и без друго ти е чичо! Така че сядаш. В същия момент старецът до теб яко те блъсва:

— Какво си мислиш бе, младок? Я се разкарай от стола!

— И защо?

— Не видя ли табелката? Или в днешно време вече не ви учат и да четете, маймун такъв?

Как ще реагираш — ще отговориш грубо на стареца (), ще му кажеш кой си () или ще се поинтересуваш какво значение има табелката ()?

12

Красавицата се усмихва:

— Номерът е IGF50043511123! Честито на печелившия!

Ако това е номерът на билетчето ти, те очаква . Ако не печелиш, мини на .

13

Ако искаш да заговориш стареца, мини на . Ако искаш да седнеш на свободния стол, иди на . Ако заприказваш картоиграчите, прехвърли се на . А ако се прехвърлиш в „Идиот“, иди на . Разбира се, можеш и просто да си поръчаш едно питие и да постоиш прав — .

14

Хепи паркира кораба под „Елатрон“ и без да губиш време се насочваш към „Сметановия пай“.

Сонгбърд, за щастие, е още там.

— Здрасти, Кели! — ухилва се той — Да не си открил тайната?

— Не, Сонгбърд, просто исках да те питам дали…

— Казах ти абсолютно всичко, което знам! — той свива рамене — Ако те интересуват и предположения, ще ти кажа, че Морган — и баща ти също — са флиперянски варвари, но това и ти си го знаеш. Е, добре, те са родени и израсли на Добро утро, така че по отношение на флиперянската астрономия трябва да започнеш от там… А що се отнася до събраните ми съчинения, логически би трябвало да се намират в някоя библиотека, нали? Някакъв идиот от Ферол се беше навил да ме издава преди сума ти години, но поезията ми нямаше успех… Пък и аз не пиша за планетарните червеи… Както и да е, сигурно само на Ферол са се запазили няколко бройки… Май това е! Е, ако искаш да ме черпиш…

КОМЕНТАР НА КРИС: Бих могъл да описвам как си пийвате със Сонгбърд или пък посещаваш „Идиот“ или „Ромео и Жулиета“, ако искаш, но това си е излишно губене на обем. Така че просто се върни на [[#t-karta|картата]] и си избери друг обект. Това е всичко, което можеш да научиш от „Елатрон“!