Читать «Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)» онлайн - страница 5

6

Номерът на това билетче е DFG04459645908.

Можеш да се върнеш на за нов избор.

7

След кратки размишления обявяваш:

— Карай към „Елатрон“!

— Както кажеш, Харди! — Хепи изсумтява отново — Само не схващам, какво ще търсим там… Тази загадка е дяволски налудничава! Ти имаш ли някакви идеи?

— Не! — признаваш честно — Но на „Елатрон“ поне ще се видим с приятели… Друго да не е, ще чуем поне слухове за някоя по-интересна област, която си заслужава да се посети…

— И да зарежем Благородника?

— Ти имаш ли някакви други идеи?

Без повече коментар мозъкът се захваща да загрява двигателите.

Няколко часа по-късно вече сте край „Елатрон“.

Бил си тук и друг път, но гледката въпреки това е зашеметяваща. Двойната система се състои от червен гигант и млада синя звезда, които кръжат по шеметни орбити един около друг и са така сближени, че протуберансите им почти се преплитат. След някоя и друга хилядарка години едната звезда ще изсмуче материята на другата и ще я унищожи, но поне докато пра-пра-внуците на пра-пра-внуците на твоите пра-пра-внуци са живи, главната атракция на „Елатрон“ все още ще съществува в ненакърнимо великолепие.

Самата база е разположена на стабилна орбита достатъчно далеч от звездите (сполучливо наречени Любовниците в звездните карти) и, гледана отстрани, прилича на гигантска торта с няколко етажа. Най-отгоре под прозрачен купол е прословутият ресторант „Ромео и Жулиета“, който пресъздава истинска гора и се смята за най-баровското място в Обитаемия космос по три причини: единствената по рода си гледка към двойната звезда, единствения по рода си френски готвач Пиер и единствените по рода си кожосъдиращи цени. Доколкото знаеш главното, което се обсъжда на всички снобски партита от единия до другия край на Цивилизования космос (бил си на доста от тях), е кой кога е бил в „Ромео и Жулиета“ и какъв шедьовър му е поднесъл Пиер.

Под ресторанта се намират различни по рода си хотели и ресторанти — колкото по-надолу, толкова по-евтини и непретенциозни са. Последният етаж е вече свърталище на пилотите „счупи-глави“, звездните скитници и останалата космическа измет. А на дъното на тортата са хангарите за корабите на посетителите.

Хепи ловко паркира кораба и отбелязва:

— А сега накъде?

— Вероятно ще намина към „Идиот“ да се видя с приятелчетата. Можеш да си пуснеш електронен сън, ако искаш!

— С удоволствие! — съгласява се мозъкът и мрачно добавя — Между другото, в регистрите на базата запазената маса на баща ти вече е прехвърлена на друг!

Той говори, разбира се, за масата в „Ромео и Жулиета“, която винаги бе запазена за Хардрайтови и която бе знак на изключителна почит и престиж…

— Доста ниско сме по социалната стълбица! — въздъхваш ти — С парите, които са ми останали, не бих могъл да вечерям и два пъти горе… Може би ще е по-добре да не влизам и в „Идиота“ — там винаги се въртят богаташки синчета като мен. За отчаяни бедняци е най-подходящ „Сметановият пай“!