Читать «Отдавна не сме се виждали» онлайн - страница 29

— От какъв зор сте тук, господа полицаи? — Те не бяха се идентифицирали, но имаше си хас тя да не надуши ченгета, когато ги види.

— Не сме на зор — рече Карела.

— Тогава какво търсите?

— Не е твоя работа, госпожо — рече Майер. — Хайде, прибирай се.

— Аз съм портиерката на този блок. Искам да знам вие двамата какво правите тука…

— От службата по поддържане на жилищата сме — каза Майер. — Проверяваме дали има крушки по стълбището. Иди сложи крушки навсякъде, че инак ще глобяваме.

— От никаква служба по поддържането не сте — изръмжа жената. Майер и Карела вече бяха на входната врата. Не знаеха дали Чарли е направил нещо лошо, но не искаха никой да го предупреждава по телефона, че полицията се е запътила към него. Зад себе си чуха гласа на портиерката:

— Служба по поддържането! Могат да ме хванат за оная работа.

* * *

Чарли Кларк беше спретнат дребен човек с жълта риза с висока яка и тъмен пуловер. Тъмнокафяви панталони и кафяви обувки. Цигаре за пура в единия ъгъл на устата и угаснала пура в него. Откриха го на втория етаж на спортната зала на ъгъла на булевард „Холмън“ и 78-а улица, с лакти върху боксовия ринг и с поглед, втренчен в двама трениращи черни боксьори. Единият бе грамаден и възтромав. Другият бе по-дребен, но по-пъргав. Танцуваше около по-едрия и му нанасяше удари. В другите части на залата други състезатели скачаха на въже или загряваха на боксови круши. В един ъгъл дребен блед човек, с вид на боксьор от категория „муха“, налагаше с монотонни и ритмични удари боксова круша. Карела и Майер се запътиха към ринга. Описанието на Кларк, което им бяха дали на долния етаж, се бе оказало удивително точно. Верен се оказа дори и детайлът за угасналата пура в устата.

— Господин Кларк? — обърна се към него Карела.

— Аз съм, потрай — отвърна Кларк. — Кво чакаш още бе, да те пита човек? — изкрещя той към ринга. По-дребният и пъргав боксьор спря танца и в отчаяние отпусна ръце. На гърба на потника му бе щамповано името „Черния Джексън“. — Никога няма да го катурнеш, щом си заприпкал като уруспия — рече Кларк. — Можеше досега сто пъти да го подпреш с лявата ръка. Кво чакаш, я ми кажи?

— Чакам го да се разкрие — отвърна Джексън.

— А бе човек, той се беше разкрил като курва в съботна вечер — рече Кларк.

— Какъв смисъл има да го удрям с лявата преди да се е разкрил? — настоя Джексън.

— Ти какъв си решил да ставащ? Световен шампион тежка категория или звезда на дансинга? През цялото време те гледам: танцуваш, танцуваш и танцуваш. За да катурнеш човек като Джоди, трябва да го удариш, бе човек. Трябва да го подпреш по шибаната глава така, че да фръкне, а не да танцуваш с него. — Кларк изведнъж се отвърна рязко от ринга. — Кажете, господа.

— А ние какво да правим? — попита Джексън.

— Идете се поизпотете на крушата — подхвърли Кларк през рамо.

— На коя круша?

— На голямата.

Джексън, последван от по-едрия боксьор, се запъти към ъгъла на ринга, сетне и двамата се промушиха през въжетата. Изведнъж в огромното кънтящо помещение се включи високоговорител: „Андрю Хендерсън, обади се на майка си! Андрю Хендерсън, обади се на майка си!“