Читать «Мисли и парадокси» онлайн - страница 11

Ако ще имаш приятел в Америка, гледай да бъде Ал Капоне.

Ако ще се върнеш след много години в родното си място, гледай да бъдеш Чарли Чаплин.

Ако ще те повикат, гледай да те повикат на власт.

Гутенберг не е имал по-малко коварна съдба от изобретателя на барута например. Измислил книгопечатането с най-добри намерения, той може би съвсем не е допущал, че тъй бързо книгата ще го измами и ще стане съдружник едновременно и на Бога, и на Мамона, тръбач на кристална истина и на демонична лъжа.

Едно от най-лошите, може би най-лошото качество на хората е, че те не са нито съвсем лоши, нито съвсем добри.

Животът е река, пред всекиго от нас.

Някой е смел и глупав — хвърля се направо да я премине — и се дави.

Умният е предпазлив: скита по брега и опитва брод — и излиза щастлив на другия бряг.

Човек е по природа аморално и анархистично същество. Ала за да живее в общество, трябват правила. В това е вечната трагедия на човешките общежития.

С Колижабов бяхме пили на друго място в продължение на 760 минути, по езика на БДЖ. Най-сетне пристигнахме там. Беше пълно с публика. Той пя на всеослушание, държа няколко буйни речи, събори две маси, сби се с един келнер, тури една кофичка на главата си и с нея игра ръченица…

На другия ден Колижабов ми каза поверително:

— Всичко остави настрана, но страх ме е да не би да са ме познали хората, че бях пиян.

— Но защо си решил да влезеш в тая партия? Нали виждаш, че нашите хора влизат в партиите само за интерес, а не по идеи?

— Да, виждам. И аз като тебе се възмущавам от нашите българи… Но аз само тъй… Имам, знаеш, една къща в Севлиево и искам да я продам на общината. Затова съм решил: ще вляза в тая партия сега, та като дойде един ден на власт…

Животът — отвратителен и нелеп, като пиян разсилен — е препълнен с такива обидни несъвършенства, че има чувствителни и честолюбиви натури, които поради това се стесняват да бъдат сериозни и трезви.

Имали ли сте случай да отидете на фотография с група близки приятели? Веднъж ми падна такъв случай и ми остави силно впечатление. Когато фотографът каза да се нагласим срещу апарата, настъпи едно пълно животинско разединение между нас — ние се разпаднахме като пясък. Всеки побърза да избере само за себе си възможно най-предно и най-важно място, без да се интересува кой от другите къде и как ще застане. Само аз чаках да ми отредят място и останах в един едва забелязан ъгъл… И ми беше тъй саркастично весело: не е ли досущ същото в живота?

Да пишеш и печатиш — каквото и да е, където и да е — строго погледнато, е едно насилие. Защото веднъж напечатиш ли го — все ще се намери някой, който, ще не ще, ще го прочете, без да е виновен нещо. И ти съвсем не знаеш при това дали ще се възхити, или ще те изругае…

Книгата е възвишен, тънък и благороден занаят. Тя е просвета, култура, напредък. Тя държи във вековете езика и народностното чувство, тя сее знания, вдъхновява, издига, възбужда, отбранява. На международното борбище тя е крепост и оръдие. Слава на нейните жертви и труженици!

И все пак: по-добре е да не се занимаваш с писане книги, младий човече! Хилядо пъти е за предпочитане да потърсиш препитанието си в манипулиране с хартията, преди да е минала печатарската машина през нея.