Читать «Зимна луна» онлайн - страница 9

Когато отново отвори очи, из помещението се виждаха безкрайни редици светлини и сенки. Вятърът, който нахлуваше през разбитата врата, вече не беше студен, а горещ. А фантастичните фигури по стените бяха отражението на огъня. Маниакът с узито беше стрелял по бензиновите колонки.

Джак бавно се изправи, като пазеше левия крак. Прецени, че състоянието му скоро ще се влоши. Не искаше да ускорява този миг с действията си, защото се страхуваше, че при внезапно обзела го силна болка можеше да изпадне в безсъзнание.

От направената на решето бензинова колонка струеше горящ бензин. Той се плискаше като лава върху асфалта, а искрящите огнени реки течаха към оживената улица.

Навесът над колонките се бе запалил и пламъците бързо поглъщаха основната сграда.

Лексусът също гореше. Ненормалното копеле беше унищожило собствената си кола. Тази постъпка го правеше още по-опасен.

Убиецът не се виждаше никъде. Може би беше възвърнал поне част от разсъдъка си и беше избягал.

По-вероятно беше да се крие в сервиза. Щеше да ги нападне оттам, вместо смело да влезе през разбитата предна врата. На по-малко от четири метра от Джак се намираше боядисаната метална врата, която свързваше канцеларията със сервиза. Беше затворена.

Джак се подпря на тезгяха и хвана револвера с двете ръце. Насочи го към вратата с протегнати напред ръце, готов при първа възможност да пръсне мозъка на престъпника. Пръстите му трепереха. Беше толкова студено. Стегна се и хвана здраво револвера.

Тъмнината отново започна да се спуска пред очите му отново. Той ядосано примига, като се опита да прогони заплашителната периферна слепота.

Миришеше на бензин и гореща смола. Променящият посоката си вятър вкарваше дим в стаята и двамата се закашляха. Джак стисна зъби и преглътна. Убиецът можеше да се крие зад вратата, да се колебае и да се ослушва.

Все още насочил револвера към входа за гаража, той погледна за миг навън към вихрушката на вилнеещия пожар и черното було на дима. Обзе го страх, че греши. В края на краищата стрелецът можеше да се появи от огъня като възкръснал демон.

Отново погледна металната врата. Беше боядисана в много бледосиньо. Като дълбока чиста вода, гледана през леден кристален пласт.

От този цвят му стана студено. Всичко го караше да трепери от студ — разтуптяното му сърце, тихият плач на жената, сгушена на пода зад него, блещукащите парчета счупено стъкло. Дори бушуващият огън предизвикваше ледени тръпки по тялото му.

Навън пламъците бяха стигнали от навеса над колонките до предната част на бензиностанцията. Покривът вече сигурно беше обхванат от огъня.

Бледосинята врата.

Отвори я, побъркан кучи син! Хайде, хайде, хайде!

Чу се нова експлозия.

Тъй като беше загубил периферното си зрение, трябваше да обърне главата си на сто и осемдесет градуса, за да може да види какво става в предната част на бензиностанцията.

Резервоарът на лексуса. Автомобилът се беше смалил до черен скелет, обгърнат от алчните езици на пламъците, които бяха свалили от него лъскавата смарагдова боя, гарнитурата от истинска кожа и другите луксозни удобства.