Читать «Зимна луна» онлайн - страница 8

Прогърмя и въздухът натежа от изсипалия се силен дъжд. Вятърът свиреше през разбитата врата, оръжието отново изтрака. Навън виковете за помощ към Бог на Хасам Аркадян рязко спряха.

Джак отчаяно допълзя до ъгъла на тезгяха и започна трескаво да мисли какво Да прави. Лутър Брайсън бе мъртъв. Аркадян бе мъртъв. Служителят бе мъртъв. Много вероятно и младият механик-азиатец — също. Всичките бяха убити. Светът се беше обърнал за по-малко от минута. Сега трябваше да се изправят един срещу друг. Само по-добрият щеше да оцелее, а Джак не се боеше от тази игра. Макар че Дарвиновият подбор беше на страната на човека с по-големия пистолет и с повечето патрони, хитростта можеше да надвие калибъра. Умът му често го беше спасявал. Може би и сега щеше да му провърви.

Оцеляването щеше да е по-лесно, ако беше с гръб към стената. Шансовете бяха категорично против него и той не трябваше да се притеснява за друг освен за себе си. Тъй като имаше на разположение само жалкото си тяло, той беше по-съсредоточен и готов да рискува, да стои неподвижно или да действа дръзко, да бъде страхливец или обезумял камикадзе. Беше готов да прави всичко, което изискваше от него ситуацията.

Добра се до защитеното пространство под тезгяха. Тогава откри, че не е единственият оцелял. Там се беше свила жена: дребна, с дълга тъмна коса, привлекателна. Носеше сива риза, работни панталони, бели чорапи и черни обувки с дебели гумени подметки. Беше около трийсет и пет годишна, може би пет или шест години по-млада от Хасам Аркадян. Можеше да е съпругата му. Не, вече не и съпруга. Вдовица. Седеше на пода със свити към гърдите колена, които беше обгърнала с ръцете си. Опитваше се да стане колкото се може по-малка и невидима.

Присъствието й промени всичко за Джак и намали шансовете му за оцеляване. Сега не можеше да се скрие, дори не можеше да избере дръзките действия. Трябваше да помисли ясно и бързо, да определи най-подходящата тактика и да постъпи правилно. Беше отговорен за нея. Беше се заклел да служи и да защитава гражданите, а и беше достатъчно старомоден и държеше сериозно на клетвите.

Очите на жената бяха разширени от ужас и пълни със сълзи. Дори докато се боеше за собствения си живот, тя, изглежда, беше разбрала какво означава внезапното утихване на Аркадян.

Джак извади револвера си.

Да служиш и защитаваш.

Трепереше неконтролируемо. Левият му крак гореше, но останалата част от него умираше от студ. Сякаш топлината от тялото му излизаше през раната.

Навън спорадичната автоматична стрелба внезапно беше заменена от експлозия, която разтърси цялата бензиностанция, преобърна автомата за бонбони в канцеларията и пръсна на парчета двата големи прозореца, на които бяха изписани грозните символи. Сгушената жена покри лицето си с ръце. Джак затвори силно очи. Стъклото се посипа по тезгяха и право върху мястото, на което двамата се бяха приютили.