Читать «Зимна луна» онлайн - страница 32

— Хедър, не съм сигурен, че разбираш какво очаква теб и Джак оттук нататък.

— Кажете ми.

— Той ще бъде обездвижен в специален костюм в продължение на три-четири месеца. Докато му свалят костюма, мускулите му от кръста надолу ще се атрофират сериозно. Няма да има сили да ходи. Всъщност тялото му ще е забравило как да ходи. Ще трябва да изкара седмици физиотерапия в болничен рехабилитационен център. Ще бъде много неприятно и болезнено.

— Само това ли? — попита отново тя.

— Това е достатъчно — отвърна Прокноу.

— Но можеше да е и много по-лошо — напомни им тя.

Когато отиде при Джак, тя свали страничната рамка на леглото и среса мократа коса на челото му.

— Много си красива — каза той.

Гласът му беше още слаб и тих.

— Лъжец.

— Красива си.

— Приличам на плашило.

Той се усмихна:

— Точно преди да загубя съзнание, се питах дали ще те видя отново.

— Няма да можеш да се отървеш от мен толкова лесно.

— Май ще трябва наистина да се отправя на оня свят, а?

— И това няма да ти помогне. Ще те намеря където и да отидеш.

— Обичам те, Хедър.

— И аз те обичам повече от живота.

В очите й напираше гореща влага, но бе решила да не плаче пред него. Позитивно мислене. Поддържай духа висок. Клепачите му потрепнаха и той каза:

— Толкова съм уморен.

— Не мога да разбера защо.

Той се усмихна отново:

— Имах тежък ден в службата.

— Това ли било? Мислех, че вие, ченгетата, не правите нищо друго по цял ден, освен да висите в магазините за понички, да хапвате и да събирате рекет от наркопласьорите.

— Понякога бием и невинни граждани.

— Е, да, това сигурно наистина е уморително.

Джак затвори очи.

Тя продължи да гали косата му. Ръцете му все още бяха скрити от ръкавите на костюма, а на нея отчаяно й се искаше да не спира да го докосва.

Изведнъж той отново отвори очи и попита:

— Лутър мъртъв ли е?

Тя се поколеба, преди да му каже истината:

— Да.

— И аз така си помислих, но… се надявах…

— Ти си спасил жената, госпожа Аркадян.

— И това е нещо.

Клепачите му отново трепнаха и тежко се спуснаха.

— Ти по-добре си почивай, скъпи — каза тя.

— Видя ли се с Алма?

Алма Брайсън беше жената на Лутър.

— Не още, скъпи. Бях много заета тук, нали разбираш?

— Иди да я видиш — прошепна й той.

— Ще отида.

— Сега. Аз съм добре. Тя е тази, която… има нужда от теб.

— Добре.

— Толкова съм уморен — каза той и отново се унесе в сън.

Групата за подкрепа във фоайето на интензивното се състоеше от трима души, когато Хедър излезе от стаята на Джак — двама униформени полицаи, чиито имена тя не знаеше, и Джина Тендеро, съпругата на друг полицай. Те се зарадваха, когато им съобщи, че Джак е дошъл в съзнание. Знаеше, че бързо ще разнесат мълвата из целия полицейски отдел на Лос Анджелис. За разлика от лекарите те се отнесоха с разбиране, когато тя отказа да се спре по-подробно на парализата и лечението, което беше необходимо, за да се преодолее недъгът.

— Ще ви помоля някой от вас да ме закара у дома, за да си взема колата — каза Хедър. — Искам да отида да видя Алма Брайсън.

— Ще те заведа при нея и после у дома — предложи Джина. И аз трябва да се видя с Алма.