Читать «Зимна луна» онлайн - страница 29

Той облиза сивите си напукани устни.

Докато дишаше, гърдите му свиреха.

Хедър се наведе над него, събра смелост и каза:

— Скъпи?

Лицето изразяваше объркване и страх. Той обърна главата си наляво, после надясно, оглеждайки стаята.

— Джак? Чуваш ли ме, мили?

Той се вторачи в монитора, сякаш хипнотизиран от трепкащата зелена линия, която се издигаше все по-високо и по-често за пръв път, откакто Хедър беше влязла в помещението.

Нейното сърце биеше толкова силно, че тя се тресеше, фактът, че той не й отговори, беше ужасяващ за нея.

— Джак, добре ли си? Чуваш ли ме?

Той бавно извъртя глава, за да я погледне отново в лицето. Облиза устните си и направи гримаса. После прошепна:

— Извинявай за това.

Тя беше изумена:

— Да извинявам за какво?

— Предупредих те. Още през вечерта, в която ти предложих да се оженим. Аз винаги съм бил… малко несретник.

Смехът й можеше да премине в плач. Тя се допря толкова силно до перилата на леглото, че желязото се вряза болезнено в диафрагмата й. Тя обаче успя да го целуне по бузата, по бледата и гореща буза, а после и по сивите устни.

— Да, но си моят несретник — отвърна Хедър.

— Жаден съм — каза той.

— Сега ще извикам сестрата, ще видим какво ти е позволено да пиеш.

Мария Аликанте забързано влезе през вратата, след като мониторът на централния пулт й беше сигнализирал за промяната в състоянието на Джак.

— Той е буден, в съзнание е, казва, че е жаден — докладва Хедър.

— Човек има право, да е жаден след такъв тежък ден, нали? — каза сестрата на Джак, като завъртя леглото до нощното шкафче, на което имаше гарафа с леденостудена вода.

— Бира — промълви той.

Мария потупа банката на системата и отвърна:

— Ти какво мислиш, че ти вкарваме във вените цял ден?

— Не е „Хайнекен“.

— О, ти обичаш „Хайнекен“, а? Е, ние трябва да контролираме медицинските разходи, нали разбираш? Не можем да използваме вносен материал. — Тя наля трета чаша вода от гарафата. — От нас можеш да получиш само „Будвайзер“ интравенозно. Искаш или не?

— Искам.

Мария отвори чекмеджето на шкафчето, извади оттам гъвкава пластмасова сламка и каза на Хедър:

— Д-р Прокноу отново е на работа и в момента прави вечерните визитации. Д-р Дилейни също току-що пристигна. Щом забележа промяна в показанията на Джак от електроенцефалограмата, ще им ги дам да ги видят.

Уолтър Дилейни беше техният семеен лекар. Макар че Прокноу беше любезен и очевидно компетентен, Хедър би се чувствала по-добре, ако сред лекарите, грижещи се за Джак, има познато лице.

— Джак — каза Мария, — не мога да ти изправя леглото, защото трябва да лежиш хоризонтално. Също така не искам от теб да се опитваш да си вдигнеш сам главата. Разбрахме ли се? Нека ти повдигна аз главата.

Тя пъхна ръка под врата му и вдигна главата на десетина сантиметра над тънката възглавница. С другата си ръка държеше чашата. Хедър се протегна и сложи сламката в устата на Джак.

— Пий на малки глътки — предупреди го Мария. — Нали не искаш да се задавиш?

След шест или седем глътки, като правеше паузи, за да диша, той утоли жаждата си.