Читать «Зимна луна» онлайн - страница 192

Щом вдиша от по-чистия въздух в стаята на Тоби, борейки се със сълзите от отровния дим, Хедър смътно видя две фигури — една малка и една голяма. Тя отчаяно разтърка очи със свободната ръка, примижа и разбра причината за виковете на момчето.

Над Тоби се беше надвесил гротескно разложен труп, увит в останките от изгнила синя дреха. Беше го яхнал друг Дарител, също подобен на червей, с развълнувани черни израстъци.

Фалстаф скочи срещу кошмара, но виещите се пипала бяха бързи като мигновение. Те се протегнаха, сграбчиха кучето във въздуха и го отхвърлиха така безцеремонно, както крава би плеснала с опашката си досадна муха. Виещ от ужас, Фалстаф полетя през цялата стая, блъсна се в стената до прозореца и падна на пода, скимтейки от болка.

Кортът беше в ръката на Хедър, макар че тя не помнеше да го е вадила от кобура.

Преди още да е успяла да натисне спусъка, новият Дарител — или новият придатък на единствения Дарител, в зависимост от това дали беше едно цяло с много тела или множество индивиди — улови Тоби с три мазни черни пипала. Вдигна го над пода и го притегли към зловещо усмихнатата физиономия на отдавна мъртвата жена, сякаш искаше тя да го целуне.

С вик на безумна ярост, еднакво бясна и уплашена, Хедър се втурна към нещото. Не можеше да стреля, защото беше прекалено близко и се боеше, че ще улучи Тоби. Хвърли се срещу него. Почувства една от змиевидните му ръце — беше студена да се увива около кръста й. Трупът вонеше. Исусе. Вътрешните органи отдавна бяха изгнили и от телесната кухина стърчаха израстъците на извънземното. Главата се обърна към нея. Изпъстрените в червено черни пипала с плоски върхове трепкаха като множество езици в отворената уста, излизаха от костеливите ноздри и очните кухини. Студът пропълзя навсякъде около кръста й. Тя бутна цевта под костеливата брадичка, обрасла с мъх в гроба. Целеше се в главата, като че ли тя имаше някакво значение, като че в черепа на трупа още имаше мозък. Не можеше да се сети за нищо друго. Тоби крещеше, Дарителят съскаше, револверът гръмна веднъж, два пъти, три пъти. Старите кости се пръснаха на прах. Ухиленият череп изпука и се килна на една страна от гръбнака. Револверът отново гръмна — тя спря да брои патроните — после само щракна, ударникът щракна влудяващо в празната цев.

Когато съществото я пусна, Хедър едва не падна, защото се беше напрягала, за да се освободи от хватката на пипалата. Тя пусна оръжието и то тупна върху килима.