Читать «Зимна луна» онлайн - страница 173

Пантите се намираха от вътрешната страна. Нищо откъм задната веранда нямаше да е в състояние да ги разглоби.

Въпреки това той реши да закове вратата към рамката и от тази страна, макар че там използва само два вместо четири пирона. Вкара други два през горната част от вратата.

Който и да беше нападателят, след като влезеше през задните стълби, имаше два преки пътя вместо един като при другите врати. Можеше да влезе в кухнята и да се сблъска с Хедър. Или да мине по другия път, като тихо се изкачи нагоре и влезе в стаята на Тоби. Джак искаше да предотврати на всяка цена проникването на втория етаж, защото оттам нещото имаше възможност да се промъкне в няколко стаи, като избегне пряк контакт. Така то щеше да накара Хедър да претърсва помещенията, докато не му се удадеше случай да я нападне в гръб.

След като заби и последния пирон, той отключи бравата и се опита да отвори вратата. Не успя да я помръдне, колкото и да се напъваше. Оттук вече не можеше да мине незабелязано никой нападател. Щеше да му се наложи да я разбие и Хедър щеше да го чуе без значение къде се намираше тя в този момент.

Джак отново заключи. Езикът на бравата щракна на мястото си.

Бяха обезопасени.

Докато Джак заковаваше и другата врата в задната част на къщата, Тоби помагаше на Хедър да трупа съдове, тенджери, чинии, чаши пред вратата между кухнята и задната веранда. Тази внимателно балансирана кула щеше да се събори и разбие със силен трясък дори само ако вратата леко се отвореше. Това щеше да ги алармира, ако в къщата имаше някой друг освен тях.

Фалстаф се държеше на разстояние от купчината, сякаш разбираше, че щеше да си има много големи неприятности, ако самият той я бутнеше.

— Ами вратата на мазето? — попита Тоби.

— Тя е безопасна — отвърна Хедър. — Няма-начин някой да проникне в мазето отвън.

Докато Фалстаф гледаше с интерес, те построиха подобно охранително устройство и пред вратата между кухнята и гаража. Тоби сложи най-отгоре няколко лъжици върху обърната метална купа.

Други купи, чинии, тенджери, тигани и вилици занесоха във фоайето. Когато Джак тръгнеше, щяха да изградят трета кула пред предната врата.

Хедър не можеше да спре да мисли, че тези „алармени устройства“ бяха неуместни.

Те не можеха обаче да заковат всички врати на първия етаж, защото можеше да им се наложи да избягат през някоя от тях. Тогава само щяха да бутнат настрана купчината от домакински съдове, да отключат бравата и да изчезнат. А пък и нямаха време да превръщат цялата къща в крепост.

Освен това която и да е крепост можеше да се превърне в затвор.

Дори и Джак да имаше малко повече време, за да подсигури малко по-добре къщата, той нямаше да се възползва от него. Каквито и мерки да се вземеха, многото прозорци правеха сградата трудна за отбрана.

Най-доброто, което можеше да стори, беше бързо да провери всеки прозорец на горния етаж, докато Хедър проверяваше на долния, за да се уверят, че всичките са заключени. Повечето от тях, изглежда, бяха залепнали от боята и никак не беше лесно да се отворят.