Читать «Зимна луна» онлайн - страница 172

Три километра не беше голямо разстояние през пролетта, само лека разходка, но сега бяха изправени пред лют студ, срещу който дори и екипите им не бяха идеалната защита. Още повече, че силата на вятъра щеше да ги затрудни допълнително: щеше да снижи температурата до поне още десет градуса; по-бързо щеше да ги изтощи и щеше да намали видимостта.

Джак беше пресметнал, че двамата с Хедър щяха да имат достатъчно сили и издръжливост, за да изминат три километра в тези условия. Но Тоби нямаше да може да измине и четвърт от маршрута, дори нямаше да е в състояние да върви по техните следи. Преди да са изминали и половината път, щеше да се наложи да го носят. Така всички бързо щяха да се изморят, нямаше да могат да продължат нататък и неминуемо щяха да загинат в бялата пустош.

— Не искам да остана тук — каза Тоби. — Не искам да правя това, което ще ми се наложи, ако остана тук.

— Аз и не желая да те оставям тук. — Джак клекна пред него. — Няма да те изоставя, Тоби. Знаеш, че никога не бих постъпил така, нали?

Момчето тъжно кимна.

— Ще можеш да разчиташ на майка си. Тя няма да позволи да ти се случи нещо.

— Знам — отвърна Тоби, като се стремеше да изглежда като храбър войник.

— Добре. Сега имам да направя още няколко неща и после ще тръгна. Ще се върна веднага щом мога. Отивам направо в Пондероса Пайнс, събирам подкрепа и се връщам с кавалерията. Нали си гледал старите филми. Кавалерията винаги пристига за нула време. Всичко ще е наред и ние ще бъдем добре.

Момчето потърси погледа му.

Той посрещна страха на сина си с привидно сигурна и убедителна усмивка. Почувства се като най-измамното копеле, което се е раждало някога. Всъщност не беше толкова уверен. И наистина се чувстваше така, сякаш бягаше от тях и ги изоставяше. Какво щеше да стане, ако събереше помощ, а те загинеха, докато той се върнеше в ранчото?

Тогава щеше да се самоубие. Нямаше да има смисъл да продължава да живее.

Истината беше, че сигурно нещата нямаше да се развият така — те мъртви, а той жив. В най-добрия случай имаше шанс петдесет на петдесет да стигне до Пондероса Пайнс. Ако бурята не го повалеше… нещо друго щеше да го направи. Той не знаеше колко отблизо ги наблюдават и дали техният враг е информиран вече за неговото заминаване. Ако го видеше, че тръгва, нямаше да го остави да стигне далеч.

Тогава Хедър и Тоби трябваше да се уповават само на собствените си сили.

Не можеше да направи нищо друго. Никой друг план не можеше да проработи и нямаше смисъл в създалата се ситуация. Имаше една-единствена възможност и нямаше много време за действие.

Из къщата се носеха тежки удари от чук. Отсечени, кухи и страховити звуци.

Джак използваше дълги седем сантиметра стоманени пирони, защото те бяха най-големите, които откри в шкафа с инструменти в гаража. Застанал във вестибюла в долния край на стълбите в задната част на къщата, той заковаваше пироните от вратата в рамката. Два над дръжката и два под нея. Вратата беше направена от солиден дъб и дългите пирони влизаха навътре само благодарение на неуморното удряне на чука.