Читать «Зимна луна» онлайн - страница 17

Това, разбира се, беше представата за Рая, какъвто той някога е бил.

— Няма да правя никакви пчели или паяци, или хлебарки, или змии. — Той сбърчи носле от отвращение. — Те никога не са имали смисъл. Бог трябва да е бил в много лошо настроение, когато ги е правил.

Хедър се засмя. Тя много обичаше детето си.

— Настина трябва да е бил — настоя Тоби и отново насочи вниманието си към анимационните филми.

Толкова много приличаше на Джак. Имаше носа, красивите сиво-сини очи на баща си и неговото открито лице. Но беше с руса коса и доста дребен за възрастта си. Сигурно го беше наследил от нея. Джак беше висок и добре сложен. Хедър беше висока метър и шейсет и слаба. Очевидно Тоби беше наследил черти и от двамата и понякога, като сега, неговото съществуване й се струваше чудо. Той беше живият символ на любовта й към Джак и на любовта на Джак към нея. И ако смъртта беше цената, която трябваше да се плати за чудото на зачатието и раждането, то може би сделката, направена в Рая, не беше чак толкова срамна, колкото понякога изглеждаше. По телевизията котаракът Силвестър се опитваше да убие канарчето Туити. Но за разлика от реалния живот дребната птичка постоянно натриваше носа на фъфлещата котка.

Телефонът иззвъня.

Хедър остави книгата на фотьойла, отмести възглавничката и стана. Тоби беше изял крема и тя взе празната купа от ръцете му, за да я отнесе в кухнята.

Телефонът беше на стената до хладилника. Тя остави купата на масата и вдигна слушалката:

— Ало?

— Хедър?

— На телефона.

— Лайл Кроуфърд е.

Кроуфърд беше капитанът в подразделението на Джак, мъжът, на когото той докладваше.

Дали поради факта, че Кроуфърд никога не й се беше обаждал преди, или поради нещо в тона му, а може би беше просто инстинктът на съпруга на полицай, но тя веднага разбра, че се е случило нещо ужасно. Сърцето й заби учестено и за миг тя остана без дъх. После изведнъж започна да диша на пресекулки, много бързо, и всеки път произнасяше една и съща дума: „Не, не, не, не.“

Кроуфърд й говореше нещо, но Хедър не го чуваше. Сякаш, каквото и да беше станало с Джак, нямаше да се случи в действителност, докато тя отказваше лично да чуе ужасните факти.

Някой чукаше на задната врата.

Обърна се и погледна. През прозореца на вратата видя мъж в униформа, от която капеха дъждовни капки. Луи Силвърман, друго ченге от подразделението на Джак. Добър приятел от осем или девет години, може и от по-дълго време. Луи с бледото лице и разрешената рижа коса. Понеже беше приятел, той беше дошъл откъм задната врата, вместо да почука отпред. Не е толкова официално, по дяволите, не е толкова студено официално като при подобни случаи. Само приятел, който стои на задната врата. О, Господи, само един приятел, който носи новини!

Луи произнесе името й. Гласът му беше приглушен от стъклото. Толкова мрачно произнесе името й.

— Чакай, чакай малко — каза тя на Лайл Кроуфърд. Свали слушалката от ухото и я притисна до гърдите си.