Читать «Зимна луна» онлайн - страница 16

— Защото ще родят милиони нови мишки.

— Е, и?

— Ами, ако нямаха естествени врагове, които да контролират техния брой, щеше да има един трилион милиарда мишки, които щяха да изядат всичката храна и нямаше да остане за котките и дори за нас.

— Ако Бог не е искал мишките да залеят света, защо просто не е направил така, че те да раждат само по едно дете?

Възрастните винаги губят играта на „Защо?“, защото в крайна сметка влакът от въпроси стига до задънена линия без отговор.

Хедър отвърна:

— Предавам се.

— Мисля, че е жестоко да направиш така, че мишките да раждат по много деца и после да караш котките да ги убиват.

— Боя се, че ще трябва да обсъдиш това с Бог.

— Искаш да кажеш, когато си легна довечера и кажа молитвите си ли?

— Най-добре е тогава — отвърна тя, като си доля кафе от термоса.

— Аз винаги му задавам различни въпроси, но винаги заспивам, преди да ми е отговорил. Защо ме кара да заспивам, преди да ми е отговорил?

— Така прави Бог. Той ти говори само в съня ти. Ако го слушаш, тогава се събуждаш с отговора.

Беше горда с последните си думи. По всичко личеше, че удържа победа. Тоби се намръщи:

— Но обикновено все още не знам отговора, когато се събудя. Защо не го знам, щом той ми го казва?

Хедър отпи от кафето, за да спечели време. После продължи:

— Ами, виж, Бог не иска просто да ти дава всички отговори. Причината, поради която сме на този свят, е да намерим отговорите на въпросите сами, да се научим и да разберем нещата със собствени сили.

Добре, много добре. Обзе я гордост, сякаш беше издържала много повече, отколкото очакваше, на тенис мач с противник от световно ниво.

— Мишките не са единствените, които ги преследват и убиват — отбеляза Тоби. — За всяко животно има друго животно, което иска да го разкъса на парчета. — Той погледна към телевизора.

— Ето виж, както кучетата искат да убият котките.

Котката, която беше преследвала мишката, сега на свой ред беше преследвана от свиреп булдог с каишка с шипове на шията.

Тоби погледна към майка си отново и продължи:

— Защо всяко животно си има друго животно, което иска да го убие? И котките ли ще залеят света, ако нямат естествен враг?

Играта на „Защо?“ беше стигнала до нова задънена улица. О, да, тя би обсъждала с него концепцията за първичния грях, би му казала колко спокоен и идиличен е бил светът, докато Адам и Ева не са се поддали на греха и не са пуснали смъртта. Но всичко това, изглежда, беше доста тежка храна за смилане от едно осемгодишно дете. А пък и тя не беше сигурна, че вярва във всички тези неща, макар че така се обясняваха злото, насилието и смъртта, с които тя самата беше израснала. За щастие Тоби й спести отговора:

— Ако аз бях Бог, щях да направя само една майка, татко и дете от всеки вид. Като една майка златен ритривър и един татко златен ритривър и едно кутре.

Той отдавна чакаше да му подарят златен ритривър, но те не бързаха, защото петстайната им къща беше твърде малка, за да държат в нея куче.

— Нищо няма да умира и да остарява — продължи Тоби да описва света, който щеше да сътвори, „така че кученцата да бъдат винаги кученца“ и никога да няма повече от дадено същество, за да не може то да залее света, и тогава никое животно няма да убива друго животно.