Читать «Зимна луна» онлайн - страница 152

Беше живяла в страх в града толкова дълго, че паниката й беше станала хронична. В провинциална Монтана нямаше от какво да се притеснява. Тук нямаше улични престрелки между местни банди, кражби на коли, обири на магазини, при които често се извършваха убийства. Наркодилъри не предлагаха кокаин на всеки ъгъл, нямаше улични крадци. Невръстни хулигани не обикаляха из кварталите за плячка и после не се изпаряваха из многобройните улици на града. Следователно нейният навик да се страхува от нещо беше довел до халюцинации за непознати врагове-фантоми, които я бяха споходили през първите няколко дни по тези земи.

Сега всичко беше свършило. Тази глава беше затворена. Тежките мокри снежинки падаха по земята и постепенно завладяваха тъмния терен. От време на време някоя се лепеше по стъклото и се разтапяше. В кухнята беше уютно и топло, носеше се аромат на спагети и доматен сос. Нищо не можеше така да предизвика асоциации със задоволство и благоденствие, както добре затоплената и уютна стая, докато през прозорците се вижда скован от зимата свят.

— Красиво е — каза тя очарована.

— Уха, сняг! — възкликна Тоби. — Сняг, истински сняг.

Те бяха едно семейство. Съпруга, съпруг, дете и куче. Заедно и в безопасност.

Оттук нататък щеше да мисли само като Макгарви, никога повече като Бекърман. Щеше да възприеме позитивния поглед върху нещата и да се пази от песимизма, който й беше фамилно наследство и остатък от живота в големия град.

Накрая се чувстваше свободна.

Животът беше хубав.

След вечерята Хедър реши да вземе една гореща вана. Тоби отиде в хола с Фалстаф, за да гледа на видео „Бетовен“.

Джак се отправи към кабинета, за да види какви оръжия има. Освен тези, които донесоха от Лос Анджелис — колекцията, която Хедър значително беше разширила след престрелката при бензиностанцията на Аркадян — сандъкът в ъгъла беше натъпкан с ловни пушки: пушка-помпа, 22-калибров пистолет, 45-калибров револвер „Колт“ и боеприпаси към тях.

Той спря избора си върху три оръжия от техния арсенал: красиво изработен 38-калибров колт, едрокалибрена пушка-помпа с пистолетна дръжка „Мосберг“ и едно „Микроузи“ същото като това, което Ансън Оливър беше използвал. Само че този картечен пистолет беше с напълно функциониращ автоматичен режим на стрелба. Узито беше купено на черния пазар. Странно беше, че жената на полицай се нуждаеше от незаконно придобито оръжие. Още по-странен беше фактът, че за нея беше толкова лесно да го купи.

Затвори вратата на кабинета и застана пред бюрото. С бързи движения започна да приготвя трите оръжия. Не искаше да предприема подобни предпазни мерки в присъствието на Хедър. Тогава трябваше да й обясни защо смята за необходимо това. Тя беше щастлива и той не искаше да разваля настроението й, докато — и освен ако — не станеше наложително. Инцидентът в гробището беше плашещ. Въпреки че се чувстваше застрашен обаче, горе на хълма не беше последвал никакъв физически удар и не беше нанесена никаква вреда. Страхуваше се повече за Тоби, отколкото за себе си, но истинският му син се беше върнал и в крайна сметка всичко беше свършило добре.