Читать «Зимна луна» онлайн - страница 151

Природната провинциална гледка беше красива дори и при това мрачно затишие пред буря. Всичко беше толкова мирно и спокойно, както си го бяха представяли, когато бяха дошли от Юта. В този миг обаче никое от описанията от пътеводителите не можеше точно да представи атмосферата. Само една дума. Самотно. Беше най-самотното място, което Джак Макгарви беше виждал досега. Необитаемо надлъж и нашир, далеч от съседите и квартала, които, ако се наложеше, можеха да те утешат.

Той нарами чувала с кучешката храна.

Голямата буря се задаваше.

Влезе вътре и заключи вратата.

От кухнята долетя смях и той влезе да види какво става. Фалстаф стоеше на задните си лапи, предните бяха вдигнати във въздуха, и гледаше към парчето пушена наденица, което Тоби държеше над него.

— Татко, виж, той знае как да моли — каза детето.

Ритривърът се облиза.

Тоби пусна наденицата.

Кучето я улови във въздуха, изгълта я и се замоли за още.

— Не е ли страхотен? — попита детето.

— Да — съгласи се Джак.

— Тоби е по-гладен от кучето. — Хедър извади голяма тенджера от шкафа. — Той не е обядвал и сутринта не си изяде бисквитите, които му дадох, когато излезе навън. Какво ще кажете да вечеряме по-рано?

— Чудесно — отвърна Джак и остави чувала в ъгъла. Реши да потърси някой шкаф за него по-късно.

— Има спагети.

— Идеално.

— Имаме френски хляб. Ще направиш ли салатата?

— Разбира се — каза Джак, докато Тоби даваше на Фалстаф друго парче наденица.

Като напълни тенджерата с вода на мивката, Хедър добави:

— Травис Потър ми се струва доста мил човек.

— Да, и аз го харесвам. Той ще дойде с приятелката си на вечеря другата неделя. Казва се Джанет.

Хедър се усмихна. За пръв път, откакто пристигнаха в ранчото, беше щастлив.

— Ще ставаме приятели.

— Така мисля — каза той.

Когато извади от хладилника домати, целина и маруля за салатата, Джак с облекчение установи, че нито един от прозорците на кухнята не гледа към гробището.

Тоби се втурна в кухнята заедно с кучето и останал без дъх, извика:

— Сняг!

Хедър отмести очи от тенджерата с вряща вода и спагети, обърна се към прозореца и видя как падат първите снежинки. Те бяха големи и пухкави. Вятърът беше утихнал за малко и снежинките падаха, като се въртяха във въздуха.

Тоби отиде бързо до северния прозорец. Кучето го последва, сложи предните си лапи на перваза, застана до него и също се загледа в чудото.

Джак остави настрани ножа, с който режеше доматите, и също отиде до прозореца. Застана зад Тоби и сложи ръце на раменете му.

— Първият ти сняг — отбеляза той.

— Но не и последният! — отвърна ентусиазирано момчето.

Хедър разбърка соса и се присъедини към семейството си до прозореца. Сложи едната си ръка около раменете на Джак, а с другата почеса Фалстаф по главата.

За пръв път от толкова време се почувства спокойна. Нямаха никакви финансови затруднения. Джак се беше възстановил напълно, а опасностите на градските училища и улици бяха далеч от Тоби. Хедър вече можеше да загърби лошите спомени за Лос Анджелис. Имаха куче. Сприятеляваха се с нови хора. Беше убедена, че странните притеснения, които я обземаха, откакто пристигнаха в ранчо Куотърмас, щяха да престанат.