Читать «В капан» онлайн - страница 27

14

Подът се огъна, поваляйки Мег, после се върна на мястото си, а тя падна по лице сред разкъсаните пакети и стъклата. Експлозията изкара въздуха от дробовете и, а звукът от взрива временно я оглуши. Ала инцидентът не я дезориентира дотолкова, че да не забележи огъня, пълзящ по стените и напредващ по пода с ужасяваща бързина, сякаш беше живо същество, решено да и отреже пътя към вратата.

Докато се изправяше на колене, забеляза, че по ръката и има кръв. Беше се порязала на някои от счупените стъкла. Раната не беше опасна, но беше достатъчно дълбока, че да я боли. Обаче болка не усещаше, сигурно защото беше изпаднала в шок.

Тя все още държеше здраво пушката с дясната си ръка, когато се изправи. Краката и трепереха, но тя се запрепъва към вратата, докато огънят се катереше вече и по четирите страни и облизваше тавана.

Успя да се измъкне тъкмо навреме, за да види как подът на кухнята започва да се пука зад гърба и. Верандата беше силно пострадала от експлозията и покривът бе хлътнал в средата. Мег стигна до най-горното стъпало, когато една от ъгловите колони се сгромоляса. Верандата се срути, след като Мег се съвзе и излезе от къщата, сякаш преминаването и по нея бе разстроило деликатния баланс ка конструкцията. Временното и оглушаване се излекува с трясъка от разрушаването на верандата.

Ударната вълна беше изхвърлила Томи от шейната и го беше запратила, или пък той сам беше изпълзял, на шест-седем метра далеч от горящата къща. Беше се проснал в снега, а лабрадорът се беше надвесил над него и се опитваше да му помогне. Мег се втурна към сина си, убедена, че е ранен, въпреки че около него нямаше никакви отломки, които биха могли да го ударят. Томи обаче беше добре. Беше изплашен и разплакан, но жив и здрав.

— Всичко е наред, всичко ще се оправи, миличък — зауспокоява го тя, но се съмняваше, че той ще усети увереността в гласа и сред воя на вятъра и рева на пожара, който поглъщаше къщата.

Мег прегърна Томи, притисна го до себе си, за да усети, че е невредим, и се почувства безкрайно облекчена и благодарна… но и бясна. Беше бясна на белите гадини и на човека, който беше създал тези чудовища. Преди време бе мислела, че кариерата и на художник е по — важна от всичко. После, когато се бяха оженили с Джим, най-важно бе станало създаването на рекламната къща и печеленето на пари. Успехът бе станал най-важен. Но преди много време Мег бе осъзнала, че всъщност най-ценното нещо в живота беше семейството, отношенията между съпруг и съпруга, между родители и деца. На този свят, между рая и ада, сякаш непобедими сили желаеха разрушаването на семействата; болести и смърт разделяха любимите едни от други; войни и глад потапяха семействата в насилие, ненавист и отчаяние; понякога хората сами разваляха красотата помежду си със завистта, ревността и изневярата си. Мег загуби Джим, но се вкопчи в Томи и в къщата, която приютяваше спомените за Джим. Сега обаче домът и бе отнет от тези зверове, създадени от човека, облечени в телата на плъхове. Ала тя нямаше да им позволи да и отнемат Томи, беше твърдо решена да ги накара да си платят за дома, който вече и бяха отнели.