Читать «В капан» онлайн - страница 29

16

Беше уплашена. Беше странен страх, който не я разколебаваше, а само увеличаваше силата и решимостта и. Приклещен в ъгъла плъх щеше да изпадне в паника, но приклещена в ъгъла жена не винаги беше лесна плячка. Това зависеше от жената.

Мег застана в средата на плевнята, пред повредения джип. Огледа тъмните боксове край южната стена, погледна втория етаж, отделен от предната стена, и най-накрая обърна поглед към голямата, празна и отдавна неизползвана ясла в североизточния ъгъл. Усети, че плъховете са наоколо и я наблюдават.

Нямаше да се покажат, докато беше въоръжена с пушката. Щеше да и се наложи да ги примами извън укритията им, за да ги застреля. Бяха прекалено умни, за да ги съблазни с храна. Затова… след като не можеше да ги примами, може би щеше да ги принуди да излязат на открито с един-два добре премерени изстрела.

Мег бавно запристъпва навътре в помещението, далеч от вратата. Докато подминаваше боксовете, които някога бяха приютявали добитък, тя се взираше напрегнато в сенките, търсейки издайническия блясък на малките червени очи. Поне един от плъховете трябваше да се е скрил в тези мрачни места.

Въпреки че не видя никой от враговете си, тя започна да стреля в помещенията, докато се отдалечаваше все повече от вратата на обора — бам, бам, бам, три изстрела в три от тесните боксове. Дълъг, страшен блясък изригваше от дулото след всяко натискане на спусъка и гръмовните изстрели отекваха в сградата. Когато стреля за трети път, цвъркаща двойка плъхове се шмугна през вратичката на четвъртия бокс и се втурна към осветения център на плевнята, бързайки към укритието на разваления джип. Мег стреля два пъти в гадините и ги уцели, уби ги, подхвърляйки ги, сякаш бяха парцали, сграбчени от тайфун.

Беше изпразнила пълнителя на мозберга. Треперейки, тя започна да рови из джобовете си с наранената си ръка, извади останалите четири патрона и зареди пушката. Щом зареди последния от тях в пълнителя, чу няколко пронизителни писъка зад себе си. Обърна се. Шест грамадни бели плъха с деформирани черепи се готвеха да я нападнат.

Четири от съществата осъзнаха, че няма да я достигнат достатъчно бързо, отделиха се от глутницата и изчезнаха под колата. Стресната от бързината, с която останалите два звяра се приближаваха към нея, тя стреля два пъти и ги уби.

Забърза и заобиколи джипа тъкмо навреме, за да види останалите четири, които се измъкнаха изпод купето и затичаха към старата ясла. Мег стреля веднъж, втори път, докато те изчезваха в сенките в основата на голямата хранилка.

Остана без амуниции. Въпреки всичко изщрака с помпата на мозберга, сякаш можеше с вълшебство да накара в пълнителя да се появят още патрони, но глухото изщракване на пушката имаше съвсем различен звук, когато пълнителят беше празен.

Дали защото знаеха какво означава този звук или защото си спомняха, че са и оставили само девет патрона: пет в пушката и четири, които не бяха успели да откраднат от картонената кутия в стаята и, плъховете, които преди секунди бяха изчезнали в сенките, сега се появиха отново. Четири бледи тела се запромъкваха на мъждивата светлина на прашната крушка.