Читать «В капан» онлайн - страница 25

— Тръгвам — каза Стив и им обърна гръб.

Бен се обърна към заместник-шериф Хокнър и каза:

— Добре, да вървим. И да се надяваме, че греша.

Хокнър отпусна каишката на Макс. Този път, когато попадна отново на следите, кучето изви веднъж, дълго и протяжно.

12

Когато издърпа шейната до стъпалата на верандата, Мег усети, че сърцето и тупти почти болезнено в гърдите, а гърлото и се бе сковаяо от ледения въздух. Вече не беше така оптимистично настроена и не знаеше дали ще успее да дърпа Томи по целия път до „Блек Оук“. Щеше да бъде относително лесно да го направи, ако бурята бе отминала, ала сега трябваше да се справи не само с тежестта на момчето, но и със свирепия вятър. На всичкото отгоре плъзгачите на шейната не бяха смазани и подготвени за пързаляне и ръждата по тях увеличаваше триенето.

Дуфъс вървеше близо до шейната, приведен, за да се опази от вихрушката. Трепереше силно. Козината му бе покрита със сняг. На меката, кехлибарена светлина от кухненските лампи Мег виждаше мъничките, лъскави ледени висулки, висящи от козината на кучето.

Томи беше по-добре от Дуфъс. Беше си сложил качулката и се бе привел напред, предпазвайки лицето си от жилещия вятър. Ала нито той, нито Мег, носеха топло бельо, пък и двамата бяха с дънки, а не с дебели грейки. По време на дългото пътуване от фермата до „Блек Оук“ вятърът щеше да отнеме голяма част от телесната им топлина.

Мег отново се замоли телефонът да работи.

Томи я погледна изпод качулката на якето си и личицето му бе мрачно. Надвиквайки бурята, Мег му каза да я чака там (като че ли можеше да прави нешо друго) и му обеща да се върне до две минути (макар и двамата да знаеха, че вътре може да и се случи нещо ужасно).

С пушката в ръка тя изкачи стъпалата на верандата и предпазливо отвори вратата. В кухнята беше пълна бъркотия. Пакети с храна бяха извлечени от шкафовете и разкъсани, а съдържанието им беше разпиляно по пода. Няколко вида корнфлейкс, захар, брашно, царевично брашно, бисквити, курабийки, спагети и макарони бяха смесени със счупени стъкла от бурканите с кисели краставички, сосове за спагети, череши, маслини и ябълково пюре.

Разрушението бе плашещо, понеже без съмнение бе плод на нечовешка ненавист. Плъховете не бяха разкъсали кутиите и пакетите, нито бяха изпочупили бурканите, за да се нахранят. Гадините бяха толкова враждебни към хората, че разрушаваха собствеността им само заради удоволствието от това, пирувайки из останките както таласъмите от древните митове са се радвали на белите, които причинявали.

Тези чудовища обаче бяха създадени от човека. В какъв свят живееха, след като хората сами си създаваха таласъми? Или пък светът винаги си е бил такъв?

Мег не виждаше и следа от плъховете, причинили неразборията в кухнята, никакви движения не се забелязваха и по затъмнените рафтове, никакви извиващи се телца край стените или отломките. Мег внимателно пристъпи и влезе в къщата.

Мразовитият вятър нахлу с нея, избухвайки през вратата като водна струя под налягане. Бели облаци от брашно и святкащи миниатюрни торнада от захар се защураха из стаята, а някои от по-тежките парчета, като ядки и начупени спагети, също полетяха. Боклукът и начупените стъкла скърцаха под ботите и, докато тя предпазливо се придвижваше към телефона на стената близо до хладилника.