Читать «В капан» онлайн - страница 18

— А всъщност само помогнахте за бягството им.

Ейкъф кимна:

— И сега те са на свобода.

6

Мег забърза по коридора, мина покрай хола и видя как Томи се опитва да се изправи, протягайки се за патериците си. Дуфъс възбудено скимтеше. Томи извика майка си, но тя не спря да му отговори, защото всяка секунда бе ценна.

Зави покрай колоната на стълбището и се заизкачва нагоре, озъртайки се, но не видя да я преследват никакви плъхове. В коридора лампата не светеше и в мрака около лайсните на паркета се прокрадваха сенки.

Мег изкачи стъпалата по две наведнъж и стигна на втория етаж. Влезе в стаята си, взе изпод леглото пушката и зареди пет патрона в пълнителя.

Представи си плъховете от кухнята и осъзна, че може би щяха да и потрябват допълнителни амуниции. Държеше кутия с петдесет патрона в гардероба си, затова плъзна вратичката настрани и извика от уплаха, когато видя два големи бели плъха на пода на гардероба. Изкачиха се по обувките и и изчезнаха в една дупка в стената, движейки се прекалено бързо, че да стреля, дори и да се бе сетила.

Беше прибрала кутията патрони на пода в гардероба и плъховете я бяха намерили. Бяха надъвкали картонения капак и бяха извадили патроните един по един, скривайки ги някъде зад дупката в стената.

Бяха останали само четири патрона. Тя ги грабна и ги натъпка в джобовете на дънките си.

Ако плъховете бяха успели да откраднат всички патрони от кутията, дали най-накрая щяха да открият начин да измъкнат и последните пет от пълнителя на пушката, оставяйки Мег и детето и беззащитни? Точно колко умни бяха те?

Томи я викаше, а Дуфъс лаеше яростно.

Мег тичешком излезе от спалнята си. Толкова бързо заслиза по стълбите, че рискуваше да си счупи нещо.

Лабрадорът беше в коридора на първия етаж, стоеше широко разкрачен на яките си крака, навел ниско масивната си глава с дръпнати назад уши. Беше се втренчил напрегнато към кухнята и вече не лаеше, а ръмжеше заплашително, въпреки че трепереше от страх.

Мег ахна от облекчение, като намери Томи в хола, изправен с помощта на патериците си. Около него нямаше плъхове.

— Мамо какво става? Какво се е случило?

— Плъховете… мисля, че… знам, че са на „Биоломек“. Заради тях имаше блокада на пътя. Тях търсиха под колата онези мъже с фенерите и огледалата. — Тя огледа набързо стаята, следеше и най-слабото движение край стените и около мебелите.

— Откъде знаеш? — попита момчето.

— Видях ги. Ако ги видиш, и ти ще се убедиш.

Дуфъс остана в коридора, но Мег не се успокояваше от гърленото му ръмжене, отправено срещу кухнята. Знаеше, че кучето не може да се мери с плъховете. Лесно щяха да се справят с него, стига да са готови с атаката си.

Плъховете щяха да атакуват. Освен, че бяха генетично създадени, тези гадини се държаха различно от останалите плъхове. По природа плъховете бяха мършоядни, не ловци, и се размножаваха така успешно, защото се спотайваха в сенките, живееха безопасно в стените и каналите, и никога не се осмеляваха да нападнат някого, освен ако не бе напълно безпомощен — някой пияница, изпаднал в безсъзнание, или бебенце в люлка. Ала плъховете на „Биоломек“ бяха нагли и враждебни ловци. Планът им да откраднат амунициите и и да я обезоръжат си беше чиста подготовка за атака. С треперещ глас Томи попита: