Читать «В капан» онлайн - страница 16

— Както и да е — продължаваше ученият, — не се знае дали могат да разбиват ключалки. Може би не могат. Защото трябва да се помисли върху това — добави той и посочи един процеп на вратата, в който трябваше да влиза дебелото месингово езиче. Процепът бе пълен с нещо кафяво и зърнесто. — Топченца храна. Сдъвквали са храната си и са пълнели процепа, за да не може езичето да влезе на мястото си, когато вратата трябва да бъде затворена автоматично.

— Но за да направят това, вратата би трябвало да е била отворена.

— Сигурно е станало по време на тичането из лабиринта.

— Какво?

— Ами имаме лабиринт, който непрестанно променяме, голям е колкото половината на тази стая. Слагаме го пред клетката и отваряме вратата им, за да влязат направо в него. Направихме упражнението вчера и клетката е стояла отворена дълго време. Ако някой от тях е спирал на вратата, преди да влезе в лабиринта, ако са подушвали за секунда-две вратата, може и да не сме обърнали внимание. Повече ни интересуваше какво правят, след като влязат в лабиринта.

Бен се изправи.

— Вече ми е ясно как са се измъкнали от стаята. А на теб?

— Да.

Двамата отидоха в далечния ъгъл на помещението. Малко над нивото на пода нещо бе ровило из отвора за вентилационната система на сградата. Решетката се бе държала само на леко завитите винтове и някой я бе откъртил от мястото и. Ейкъф попита:

— Претърсихте ли вентилационното помещение?

Заради естеството на работата в трета лаборатория въздухът бе обеззаразяван по химически път, преди да бъде изхвърлен навън. Извън вентилационното — помещение, голямо колкото пикап, използваният въздух излизаше под налягане, създавано от пет реда тръби, изпускащи химически газове.

— Не е възможно да са се измъкнали живи от вентилационното — с надежда каза Ейкъф. — Там при тръбите сигурно е пълно с осем мъртви плъха.

Бен поклати глава:

— Не са там. Проверихме. Ала не можем да открием други извадени вентилационни решетки, из които да са се промъкнали…

— Нали не смяташ, че още са във вентилационната система?

— Не, сигурно са се измъкнали по някое време през стените.

— Ама как така? Тръбите, използвани за вентилационната система, са споени една с друга чрез специално вещество, издържащо на огромно налягане. Бен кимна:

— Смятаме, че са прегризали спойката при една от свръзките и са разхлабили тръбите достатъчно, че да се измъкнат. Открихме изпражнения от плъх в таванското машинно помещение… и мястото, откъдето са прегризали гредите и кере мидите. Когато са излезли на покрива, са избягали по олуците или водоливниците. Лицето на Джон Ейкъф стана по-бяло от брадата му.

— Слушай ме каквото и да става, трябва да ги хванем тази нощ. Довечера.

— Ще се опитаме.

— Няма да е достатъчно. Трябва да ги хванем. Бен, там са три мъжки и пет женски. И не са стерилни. Ако не си ги върнем, ако се размножат навън… това ще доведе до изчезване на обикновените плъхове, а човечеството ще се изправи пред огромна заплаха. Само си помисли — умни плъхове, които познават и избягват капаните и отровните примамки, на практика няма да можем да ги изтребим. Светът и без това губи огромна част от храната си заради плъховете, по десет или петнайсет процента за развитите страни като Щатите, по петдесет процента за страните от Третия свят. Бен, това са загубите ни от тъпите плъхове. Какви ли ще са с променените? В САЩ може дори да се стигне до глад, а в не толкова развитите страни хората ще започнат да измират от глад.