Читать «В капан» онлайн - страница 17

Мръщейки се, Бен отвърна:

— Преувеличаваш опасността.

— Не! Плъховете са паразити. Обичат да се състезават, а тези ще окажат яростна съпротива, ще бъдат по-агресивни от плъховете, с които сме си имали работа досега.

В лабораторията сякаш стана студено като в ледената нощ навън.

— Просто, защото са малко по-умни от другите плъхове…

— Много повече от малко. Стотици пъти повече.

— Но не са толкова умни като нас, за Бога!

— Може би наполовина на средностатистически човек — рече Ейкъф.

Бен примигва от изненада.

— Може би дори повече — добави ученият и страхът му бе очевиден. — Прибави към необичайната им интелигентност и присъщото им коварство, предимството на големината им…

— Предимство ли? Но ние сме много по-големи от…

Ейкъф поклати глава:

— По-малките размери само са им от полза. Точно защото са по-малки, те са и по-бързи. И могат да изчезнат през някоя пукнатина в стената… По-големи са от обикновените плъхове — четирийсет и пет сантиметра вместо трийсет, но пак могат да се движат незабелязани из сенките. А пък и размерът не е единственото им преимущество. Те виждат през нощта също толкова добре както през деня.

— Докторе, започваш да ме плашиш.

— По-добре е да бъдеш изплашен до смърт. Защото тези плъхове, които създадохме, този нов, генномодифициран вид, е враждебно настроен към хората.

Най-сетне на Бен му се изясни картинката около проект „Блекбъри“. Не беше розова. Без да е сигурен, че иска да получи отговор на въпроса си, Бен попита:

— Какво точно искаш да кажеш с това?

Ейкъф остави вентилационната шахта, отиде в средата на помещението, подпря се с ръце на мраморната пейка, наведе глава и със затворени очи отговори на въпроса на Бен:

— Не гадаем защо са враждебни. Просто са. Дали е каприз на гените им? Или пък просто сме ги направили толкова умни, че да разберат, че ние сме им господари, и заради това да ни намразят? Каквато и да е причината, те са агресивни, свирепи. Някои от лаборантите бяха ухапани. Рано или късно някой щеше да бъде убит, ако не бяхме взели допълнителни мерки за безопасност. Пипахме ги само с дебели ръкавици, носехме плексигласови маски на лицата, изследвахме ги в специални работни комбинезони с високи яки. Кевлар! За Бога, това е материалът, от който правят бронежилетките, и ние имахме нужда точно от него, понеже малките мръсници искаха да ни наранят.

Удивен, Бен пак попита:

— Но защо не ги унищожихте?

— Не можем да унищожим успеха.

Бен се слиса:

— Успех ли?

— От научна гледна точка враждебността им не е важна, защото освен това те са и умни. Опитвахме се да създадем умни плъхове и успяхме. С времето щяхме да установим от къде идва агресивността им и да я отстраним. Затова ги настанихме в една клетка — защото, ако ги бяхме изолирали в отделни, щяхме да решим, че това е причината да са толкова жестоки; а и те бяха достатъчно умни, че да се нуждаят от общество, надавахме се, че ако ги сложим заедно, това ще притъпи агресията им.