Читать «Нощта на бурята» онлайн - страница 15

Куранов падна назад.

Човекът се приближи до него, вдигайки тоягата си.

Макар и от плът и кръв, човекът мисли и знае… той спи през нощта, също като животните. Той изяжда друга плът, също като зверовете, дефекира, умира и се разлага… Той създава малките си по ужасяващо немеханичен начин и малките му също имат съзнание… Той убива… Убива… Той побеждава роботите, разглобява ги и прави чудовищни неща (какво?) с частите им… Той може да бъде убит завинаги само с дървено сечиво. Ако бъде убит по какъвто и да е друг начин чрез каквито и да било средства, различни от дърво, той не умира наистина, а мигновено се появява на друго място, в друго тяло…

Чудовището тъкмо замахваше с импровизирания си боздуган, когато Куранов светкавично се завъртя, изправи се и нанесе удар с дългопръстата си ръка.

Лицето на мъжа се раздра и от него шурна кръв.

Демонът отстъпи назад озадачен.

Страхът на Куранов се замени с гняв. Той направи крачка напред и отново удари човека. И отново. Роботът вилнееше, макар и с намалени сили, пречупвайки тялото на демона и убивайки го временно, докато снегът почервеня от кръвта му.

Изоставяйки своя нападател, той се нахвърли срещу звяра, който бе атакувал Стефан. Нападна го отзад и счупи врата му с един удар на стоманената си ръка.

После се добра до Тътъл и се разправи и с третия демон. Тътъл бе претърпял най-много поражения — едната му ръка бе тотално съсипана, а другата бе счупена. Бе повреден и главният му кабел, съвсем близо до врата, което за малко не го беше терминирало. Обаче, ако имаха късмет, тримата роботи щяха да оцелеят.

— Мислех си, че с мен е свършено — продума Тътъл.

Замаян, Стефан се обърна към Куранов:

— Ти ги уби! И тримата!

— Иначе те щяха да ни терминират — рече Куранов. Вътре в него, където погледът им не можеше да проникне, бе настанал смут.

— Но най-важната директива на Централната агенция забранява отнемането на живота… — започна Стефан.

— Не съвсем — отвърна му Куранов. — Тя забранява отнемането на живот, който не може да бъде възстановен. Който не може да бъде възстановен.

— Тези животи ще бъдат ли възстановени? — попита Стефан, гледайки отвратителните трупове, неспособен да проумее думите на събеседника си.

— Вече си виждал човешки същества — започна Куранов. — Сега вярваш ли в митовете, или продължаваш да им се надсмиваш?

— Как мога да им се надсмивам?

— Тогава — продължи Куранов, — щом вярваш, че тези демони съществуват, трябва да вярваш и в другите неща, които се разказват за тях. — Той цитира собствените си мисли върху проблема от хранилището си за данни: „Ако човекът бъде убит по какъвто и да е друг начин, чрез каквито и да било средства, различни от дърво, той не умира. Когато се строполи пред неприятеля си, само прилича на мъртъв. Той мигновено се появява на друго място, в друго тяло, без никаква следа от наранявания, където продължава живота си.“ Стефан кимна, не желаейки да оспорва това твърдение.

Тогава Тътъл се обади:

— Ами сега какво?

— Продължаваме към Пешеходния пост — отвърна Куранов.

— И им казваме на какво се натъкнахме?