Читать «Нощта на бурята» онлайн - страница 13

— Обаче — каза Тътъл — май вече знаем истинската история за смъртта на Лийк. Всички видяхме отпечатъците в снега, нали? Както и разчлененото му тяло… Нима не е възможно хората — човешките същества — да стоят зад това дело?

— Не — отговори Стефан. — Това са глупави суеверия. Абсолютно ирационално е.

— На разсъмване — каза Куранов, тъй като искаше да прекрати надигащия се отново спор — ще се отправим към Пешеходния пост, без значение колко силна е бурята.

Когато приключиха с разговора, далечното ръмжене на генератора на хижата — приятно успокояващ звук, който никога не утихваше — изведнъж секна. Възцари се пълен мрак.

Те излязоха навън. Светлината на прожекторите им разсичаше тъмната пелена, а снежинките полепваха по металната им кожа. Отидоха до компактния генератор, разположен в малка ниша зад хижата, и насочиха фенерите си към него. Горната част на обшивката му липсваше, оголвайки сложните вътрешни елементи на студа и снега.

— Някой е демонтирал захранващото ядро — каза Куранов.

— Но кой? — попита Стефан.

Куранов насочи лъча на прожектора си към земята.

Другите двама последваха примера му.

Забелязаха стъпки, които не принадлежаха на робот — също като отпечатъците, които бяха открили в гората в късния следобед. Същите следи, които се виждаха около тялото на Лийк.

— Не — промълви Стефан. — Не, не и не.

— Мисля, че при това положение ще бъде най-добре да се отправим към Пешеходния пост още тази нощ — каза Куранов. — Не смятам, че би било разумно да оставаме тук до сутринта. — Той погледна към Тътъл. — Какво мислите?

— Съгласен съм — подкрепи го Тътъл. — Обаче подозирам, че пътешествието няма да е лесно. Иска ми се рецепторите ми да работеха на пълна мощност.

— Все още можем да се движим бързо — каза Куранов. — Освен това не се нуждаем от почивка, за разлика от създанията от плът. Ако започнат да ни преследват, бързо ще натрупаме преднина.

— На теория — отбеляза Тътъл.

— Ще трябва да се задоволим с това.

Куранов се замисли над определени аспекти от мита:

7. Той убива.

8. Той може да надвие робот.

В хижата на призрачната светлина от ръчните им прожектори те обуха снегоходките си, прикрепиха си комплектите за ремонт при извънредни обстоятелства и взеха картите си. С лъчите от фенерите, насочени напред, излязоха в бурята, вървейки плътно един до друг.

Вятърът блъскаше широките им гърбове, докато неспиращият сняг се мъчеше да ги опакова в плътни, непроницаеми ледени костюми.

Роботите прекосиха сечището, ориентирайки се къде на сляпо, къде по някои познати обекти, които прожекторите им осветяваха. И тримата силно желаеха способностите им да не бяха редуцирани, да не говорим за радара, с който всеки от тях разполагаше преди. Скоро стигнаха до просеката между дърветата, която водеше през долината и обратно към Пешеходния пост. Спряха се там, взирайки се в тъмния тунел между преплетените клони. Никой не изгаряше от особено желание да поеме по него.