Читать «Нощта на бурята» онлайн - страница 14

— Тук има толкова много сенки — промълви Тътъл.

— Сенките не могат да ни сторят нищо — отвърна Куранов.

Откакто се бяха събрали, от самия момент, когато се бяха срещнали във влака, пътуващ на север, Куранов бе разбрал, че той ще е лидерът. До този момент не им бе натрапвал водачеството си, но сега трябваше да поеме пълния контрол над ситуацията. Той се запъти напред между дърветата, сред сенките, спускайки се по заснежения склон.

Стефан неохотно го последва.

Тътъл вървеше най-отзад.

На половината път през долината тунелът между дърветата се стесняваше. Дърветата надвисваха все по-ниско, а клоните им почти докосваха лицата. Точно тук, на най-тясното място, сред най-дълбоките сенки, те бяха нападнати.

Нещо нададе триумфиращ вой, който отекна между дърветата, заглушавайки дори постоянното стенание на вятъра.

Куранов мигом се завъртя, без да е сигурен от коя посока е дошъл звукът, пронизвайки гъстия лес с прожектора си.

Накъде зад него Тътъл изкрещя.

Куранов се обърна към него — същото направи и Стефан — и фенерите на двамата осветиха нападнатия им другар.

— Не може да бъде! — извика невярващо Стефан.

Тътъл се бе строполил по гръб пред неудържимата атака на двукрако създание, което се движеше досущ като робот, макар очевидно да беше животно. То бе облечено в кожи, на краката си имаше ботуши и размахваше метална брадва.

Съществото тъкмо замахваше с нея към врата на Тътъл.

Роботът вдигна ръка, за да отблъсне оръжието, и успя — но с цената на жестоко разкъсана лакътна връзка.

Куранов се втурна да помогне на другаря си, но бе спрян, тъй като втори от зверовете от плът го връхлетя отзад. Оръжието му се стовари върху гърба на робота и го повали на колене.

Куранов падна на една страна, претъркули се и веднага се изправи на крака с добре координирано движение. Той светкавично се завъртя, за да посрещне нападателя си.

Лицето от плът се взря в него от три-четири метра разстояние, изпускайки пара в студения въздух. Бе обгърнато от кожена качулка — гротескна пародия на лице на робот. Очите му бяха твърде малки за визуални рецептори, освен това даже не светеха. Физиономията му не беше симетрична, както би трябвало да бъде — пропорциите му бяха нарушени, то бе подпухнало и почервеняло от студа. Дори не отразяваше светлината на прожектора и все пак… … все пак… изглежда, притежаваше интелигентност. Без съмнение злонамерена, може би даже маниакална. Но въпреки всичко — интелигентност.

Неочаквано чудовището проговори на Куранов. Гласът му беше дълбок, езикът му изобилстваше от закръглени, меки срички и изобщо не приличаше на цъкащия, дрънчащ език, на който говореха роботите.

След това звярът изведнъж се хвърли напред, изкрещя и замахна с метална тръба към врата на Куранов.

Роботът отстъпи назад, излизайки от обсега на нападателя си.

Демонът дойде още по-близо.

Куранов погледна към спътниците си и видя, че първият демон бе изтласкал Тътъл почти до дърветата. Трети беше нападнал Стефан, който едва успяваше да се отбранява.

Крещейки, човекът пред Куранов отново нападна, забивайки тръбата си в гърдите на робота.