Читать «Фалшива памет» онлайн - страница 73

— Не е психично заболяване — заяви Дъсти и се намръщи още повече.

— Има ми нещо — настоя Марти.

* * *

Сюзан седеше в леглото, ядеше пица и пиеше мерло. Вечерята беше най-вкусната от всички, които си спомняше.

Тя беше интелигентна и проницателна и съзнаваше, че съставките на това обикновено ястие нямат нищо общо с особения му вкус. Саламът, сиренето и добре препеченото тесто бяха нищо в сравнение с перспективата да постигне правосъдие.

Освободена от плахостта и безпомощността, Сюзан всъщност не искаше правосъдие, а по-скоро възмездия. Тя не се заблуждаваше за примитивното удоволствие да се зарадва на отмъщението. В края на краищата Сюзан не се различаваше от останалите човешки същества.

Тя си спомни как бе защитавала Ерик пред Марти, отхапа парче пица и го сдъвка с ожесточена наслада.

Ако бе развила агорафобията като реакция към прелюбодейството му, тогава Ерик вероятно заслужаваше отплата за това. Но ако той беше нощният й посетител, който безмилостно се гавреше със съзнанието и с тялото й, Ерик явно се бе променил драстично и вече не беше човекът, за когото се бе омъжила. Всъщност той вече не беше човек, а същество, гнусотия, влечуго. И щом се сдобиеше с доказателство срещу него, Сюзан щеше да го даде под съд.

Тя се хранеше и оглеждаше спалнята, за да прецени къде е най-добре да сложи видеокамерата.

* * *

Марти седеше до масата в кухнята и наблюдаваше как Дъсти разчиства бъркотията, която бе направила.

Тя хвана с две ръце втората си чаша уиски и я поднесе към устните си.

Дъсти сложи ножовете и вилиците в машината за миене на съдове.

Остриетата и тракането на приборите не разтревожиха Марти.

Дъсти прибра в хладилника бутилките вино. Марти вече не чувстваше изкушение да ги грабне и да ги използва като оръжие.

— Нещата в гаража може да почакат до утре — каза той.

Тя кимна, но не каза нищо. Нямаше доверие в гласа си. Спомените за странния пристъп сякаш се носеха във въздуха досущ отровни спори, които можеше отново да я заразят, и щом отвореше уста, Марти щеше да избълва само налудничави щуротии.

Дъсти предложи да вечерят. Тя отговори, че няма апетит, но той настоя.

В хладилника имаше лазаня. Дъсти я стопли в микровълновата фурна.

После изми гъби и ги наряза.

Ножът изглеждаше безобиден в ръцете му.

Той запържи гъбите с лук и масло. Валит стоеше пред печката и замечтано вдъхваше уханието на лазанята.

В светлината на онова, което Марти бе направила преди малко, този домашен уют я изуми като сюрреалистичен.

Дъсти поднесе вечерята и Марти се запита дали не се е отровила с остатъците от лазанята.

Не си спомняше да е яла от нея. Но още подозираше, че е преживяла пристъп на пориомания — периоди от време, през които действаше, сякаш беше в съзнание, макар в паметта й да не бе останала следа.

Тя беше убедена, че Дъсти ще яде лазаня само за да й покаже доверието си в нея, затова се въздържа и не го предупреди. Но като се замисли, че след вечерята може да бъде единствената оцеляла, Марти превъзмогна липсата на апетит и изяде почти всичко в чинията си.

Но отказа да вземе вилица и използва лъжица.