Читать «Фалшива памет» онлайн - страница 75

— Чувствам се на осемдесет и пет.

— Свидетел съм, че изглеждаш много по-добре от проклетата лазаня.

— Знаеш как да завъртиш главата на едно момиче.

— Знаеш ли какво казват за бояджиите?

— Какво?

— Знаем не само да мажем, но и да се подмазваме.

Марти го погледна в очите.

Дъсти се усмихна и добави:

— Всичко ще бъде наред, Марти.

— Не, и ако шегите ти не станат по-остроумни.

— Безсилна била. И още как!

* * *

Сюзан Джагър отново обиколи четиристайния си апартамент и се увери, че прозорците са залостени.

Единствената врата, отваряща се към света навън, беше тази на кухнята, която бе защитена с две секретни ключалки и верига.

Сюзан подпря стол под дръжката на вратата.

Разбира се, тя бе правила този номер и преди. Но това не бе попречило на натрапника.

Батериите на камерата се бяха заредили. Сюзан щеше да я включи, преди да си легне.

Часовниците показваха десет и четирийсет вечерта. Марти бе обещала да се обади преди единайсет.

Сюзан още изгаряше от нетърпение да чуе какъв анализ и съвет ще предложи приятелката й. Но нямаше да кажи на Марти за видеокамерата. Защото телефонът й може би се подслушваше.

Сюзан се чувстваше прекрасно. Тя бе събрала смелост да направи нещо, за да разбере кой е изнасилвачът й.

29.

Марти беше изтощена от двете чаши уиски, от парчето лазаня и от събитията през този ужасен ден. Докато Дъсти разчистваше масата, тя седеше и го наблюдаваше с премрежен поглед. Клепачите й бяха натежали.

Марти бе очаквала, че ще лежи будна до зазоряване, измъчвана от безпокойство и уплашена за бъдещето. Но съзнанието й отказваше да поеме бремето на още по-силни тревоги и блокира за през нощта.

Новопоявилият се страх от сомнамбулизъм беше единственото, което й пречеше да задреме на масата в кухнята. Марти никога не бе ходила на сън, но, от друга страна, до тази сутрин не бе изпадала в пристъп на паника, затова вече всичко беше възможно.

Ако заспеше, вероятно другата Марти щеше да контролира тялото й. Докато Дъсти спеше, тя можеше да стане от леглото и да извади нож от машината за миене на съдове.

Дъсти я хвана за ръката и я поведе из първия етаж, като угасяше лампите, докато вървяха. Валит припкаше след тях. Очите му светеха в мрака.

Дъсти взе дъждобрана на Марти и спря, за да го закачи в дрешника във фоайето.

Той усети, че в джоба има нещо, бръкна вътре и извади книга с меки корици.

— Още ли я четеш? — попита Дъсти.

— Романът е изключително вълнуващ.

— Но ти го носиш много отдавна на сеансите на Сюзан.

— Не е толкова отдавна. Написан е добре.

— Харесва ти, а вече шест месеца не можеш да го прочетеш.

— Не е възможно да са минали шест месеца. Не. Сюжетът е увлекателен. Героите са колоритни. Харесва ми.

Дъсти се намръщи.

— Какво ти става?

— Много неща. Но в момента съм адски уморена.

Той й даде книгата.

— Е, ако не можеш да заспиш, очевидно една страница от този роман ще ти подейства по-добра от приспивателно.

Да заспиш и може би да вървиш, да наръгваш и да колиш…

Валит хукна нагоре по стълбите.

Марти намери известна утеха в мисълта, че кучето може да я събуди, ако започне да се разхожда насън. Добрият Валит щеше да близне босите й крака, да размаха красивата си опашка в краката й и със сигурност да излае, ако тя извадеше касапски нож от машината за миене на съдове, но не за да му среже парче салам за закуска.