Читать «Фалшива памет» онлайн - страница 46

Тя се втренчи в кутията с ножовете. Дори да я занесе в гаража и да сложи други неща отгоре, Марти пак можеше лесно да я отвори и да ги вземе.

Тя си представи как държи касапски нож — палецът, допрян до студеното острие, а останалите пръсти, вкопчени в дървената дръжка. Така би хванала ножа, ако трябваше да го забие под малък ъгъл и бързо да изкорми някоя нищо неподозираща жертва.

Дясната й ръка се разтрепери, а после — и цялото тяло. Пръстите й се разтрепериха, сякаш се опитваха да хвърлят настрана въображаемия нож. Стори й се, че дори ще чуе издрънчаването на стоманеното острие на плочките на пода.

Мили Боже, не, Марти не беше способна да извърши убийство с някой от тези ножове. Не можеше и да се самоубие.

„Овладей се.“

Но тя не можеше да престане да мисли за лъскави остриета, остри ръбове, наръгване, разсичане, разрязване и изкормване. Ужасните сцени на насилие се редуваха с такава бърза последователност в съзнанието й, че й се вази свят.

Марти не си спомняше кога и коленичила пред кутията, но изведнъж осъзна, че трескаво я увива с тиксо.

Тя се уплаши от безумната ярост в движенията си. Опита се да дръпне ръце от кутията, но не можа.

Работейки бързо и напрегнато, Марти се обля в пот и се задъха. Тя размота цялата рока тиксо, за да не й се налага да използва ножица.

Тиксото свърши, но Марти не остана доволна, защото знаеше къде можеше да намери ножовете. Кутията е беше банков трезор, а бе направена от картон и Марти — както и всички около нея — нямаше да бъдат в безопасност, докато знаеше къде са ножовете и съществуваше и най-малката вероятност да ги намери.

В сърцето й се зароди страх, който обхвана съзнанието й, замъгли разума, засили безпокойството и превърна объркването й в ужас.

Марти изнесе кутията с ножове от къщата. Реши да я зарови в задния двор. Това означаваше да изкопае дупка. Да използва лопата и кирка. Но тези сечива не бяха само работни инструменти, а потенциални оръжия. А Марти не знаеше какво би могла да стори с лопатата или с кирката.

Тя пусна кутията. Ножовете изтракаха.

Марти трябваше да се отърве от тях. Да ги изхвърли. Това беше единственото решение.

На другия ден щяха да минат да съберат боклука. Ако ги сложеше в контейнера за отпадъци, сутринта работниците по чистотата щяха да ги отнесат на сметището.

Марти нямаше представа къде се намира градското бунище. Тя никога нямаше да намери ножовете, ако боклукчийският камион ги изхвърлеше там, и щеше да бъде в безопасност. Сърцето й биеше като обезумяло. Марти грабна кутията с ножовете и слезе по стъпалата на верандата.

* * *

Том Уонг измери пулса и кръвното налягане на Скийт и преслуша сърцето му. Допирът на студената слушалка и стягането на ръкава на апарата за кръвното налягане около дясната му ръка не предизвикаха реакция. Скийт не помръдна, не мигна, не въздъхна и не изсумтя. Лежеше неподвижно. Лицето му беше бледо като на мъртвец.

— Пулсът му беше четирийсет и осем — каза Дъсти.