Читать «Фалшива памет» онлайн - страница 44

Бързо движение на очите. Фазата на така наречения бърз сън. Според психолозите такова потрепване на затворените очи показва, че човек спи и сънува.

Но очите на Скийт не бяха затворени. И макар че беше в някакво странно състояние, той не спеше.

— Помогни ми, Скийт. Нищо не разбирам. За какви правила говориш? Кажи ми как действат тези правила.

Скийт не отговори веднага. Бръчките на челото му постепенно се изгладиха. Погледът му обаче остана втренчен в тавана.

Очите му пак потрепнаха и той прошепна:

— Водопадите.

— Водопадите — повтори Дъсти. — Нужна ми е още помощ, хлапе.

— Във вълните разпръсват.

Дъсти чу някакъв шум и се обърна.

Валит беше скочил от креслото. Козината му бе щръкнала. Кучето отиде в коридора, наострило уши и предпазливо погледна двамата братя, сякаш нещо го бе уплашило.

Във вълните разпръсват.

На дясната ръка на Скийт кацна молец. Насекомото запълзя по дланта му, но пръстите на Скийт не помръднаха. Той явно не усещаше молеца. Устните му бяха разтворени, а челюстта — увиснала. Дишаше едва-едва. Очите му отново потрепнаха, но инак приличаше на мъртвец.

— Водопадите — рече Дъсти. — Във вълните разпръсват. Това означава ли нещо, хлапе?

— Означава ли нещо? Ти ме попита да ти кажа как действат правилата.

— Това ли са правилата?

Очите на Скийт отново потрепнаха.

— Ти знаеш правилата.

— Да предположим, че не ги знам.

— Тези са две от тях.

— Две от правилата?

— Да.

— Не са много ясни.

Скийт не отговори.

Макар че думите звучаха като безсмислен брътвеж и бълнуване на упоен с наркотици мозък, Дъсти изпита усещането, че този странен разговор има реален, макар и загадъчен смисъл и води към обезпокоително разкритие.

— Кажи ми колко правила има — рече Дъсти, втренчвайки се изпитателно в брат си.

— Ти знаеш.

— Да предположим, че не знам.

— Три.

— Какво е третото правило?

— Какво е третото правило? Борови игли.

Водопадите. Във вълните разпръсват. Борови игли.

Валит, който рядко издаваше звук, изръмжа заплашително. Дъсти не беше сигурен, но негодуванието на кучето явно бе насочено към горкия Скийт.

— Обясни ми тези правила, хлапе. Кажи ми какво означават.

— Аз съм вълните.

— Добре — съгласи се Дъсти, макар че още не разбираше нищо.

— Ти си водопадите — добави Скийт.

— Разбира се — съгласи се Дъсти само за да го насърчи да говори.

— А боровите игли са мисии.

— Мисии?

— Да.

— Всичко това има ли някакъв смисъл за теб?

— Има ли?

— Очевидно има.

— Да.

— Но аз не разбирам нищо.

Скийт не отговори.

— Кой е доктор Йен Ло? — попита Дъсти.

— Кой е доктор Йен Ло? Ти.

— Мислех, че съм водопадите.

— Едно и също е.

— Но аз не съм Йен Ло.

Скийт отново се намръщи и сви пръсти в юмруци. Молецът излетя от вкопчените му ръце. Очите му пак потрепнаха.

— Буден ли си, Скийт?

Хлапето се поколеба, сетне отговори:

— Не знам.

— Не знаеш дали си буден? Ами тогава… сигурно спиш.

— Не.

— Щом не спиш и не си сигурен дали си буден, тогава какво си?

— Какво съм.

— Аз зададох този въпрос.

— Слушам.

— Пак започваш.

— Къде?

— Какво къде?

— Къде да отида?

Дъсти загуби усещането, че разговорът е изпълнен със загадъчен смисъл и се приближават към разкритие, което изведнъж ще изясни всичко. Макар и особен и изключително странен, разговорът вече му се струваше безсмислен и потискащ като многобройните дискусии, които бяха провеждали, когато съзнанието на Скийт бе замъглено от наркотиците.