Читать «Фалшива памет» онлайн - страница 40
Дийн Кунц
Марти извади клетъчния си телефон и се обади на доктор Клостърман, семейния й лекар, надявайки се да си уговори час за другия ден, по възможност сутринта.
— Случая е спешен. Не чувствам болки, но бих искала да го видя колкото е възможно по-скоро.
— Какви са симптомите ви? — попита медицинската сестра.
Марти се поколеба.
— Проблемът е личен. Предпочитам да говоря за това лично с доктор Клостърман.
— Той си тръгна, но може да ви вместя в графика му за утре. Елате към осем и половина.
— Благодаря. Ще бъда там — отговори Марти и затвори.
Над пристанището се стелеше сива мъгла.
В насрещното платно се зададе линейка. Сигналните й светлини не проблясваха. Пациентът явно вече не се нуждаеше от медицинска помощ. Всъщност не беше пациент, а труп, който караха към моргата.
Марти не знаеше дали е така, но беше убедена, че покрай нея мина Смъртта.
* * *
Докато бдеше над Скийт, очаквайки Том Уонг да се върне, Дъсти съвсем не изпитваше желание да си спомня миналото. Но мислите му непрекъснато се пренасяха в детството му със Скийт. Дъсти си спомняше властния му баща и още по-лошо, мъжът, който го бе последвал като глава на семейството. Съпруг номер четири. Професор Дерек Ламптън, психолог, неофройдист, психиатър, лектор и писател.
Майка им Клодет имаше слабост към интелектуалци, особено към онези, които бяха мегаломани.
Бащата на Скийт, Холдън Колфийлд, се задържа, докато Скийт навърши девет, а Дъсти — четиринайсет години. Двете момчето отпразнуваха заминаването му, като не спаха цяла нощ, гледаха филми на ужасите и изядоха купища пържени картофи и сладолед с фъстъци — неща, които бяха строго забранени по време на диктатурата на баща им, привърженик на здравословния начин на живот. На сутринта им се гадеше от лакомия и очите им пареха от безсъние, но двамата бяха зашеметени от новопридобитата си свобода и будуваха още няколко часа. Те претърсиха квартала, събраха около килограм кучешки изпражнения и ги сложиха в херметически затваряща се кутия.
Макар да написаха фалшив обратен адрес, Скийт и Дъсти бяха сигурни, че професорът ще се досети за самоличността на подателите, защото след като изпиеше достатъчно количество мартини, той понякога се подиграваше на неспособността на сина си да учи и твърдеше, че една смърдяща купчина лайна има повече потенциал за научни постижения от Скийт.
След няколко дни задникът на Холдън Колфийлд бе изритан от ръжта и професор Ламптън зае мястото му. И тъй като всички възрастни са изключително цивилизовани и изгарят от нетърпение да улеснят стремежа си към лична реализация, Клодет обяви пред децата си, че бързият и неоспорван развод незабавно ще бъде последван от нов брак.
