Читать «Фалшива памет» онлайн - страница 41

Дъсти и Скийт прекратиха празника. След двайсет и четири часа те разбраха, че скоро ще изпитват носталгия по златната епоха, по време на която бяха белязани от властния юмрук на фалшивия Холдън, защото професор Дерек Ламптън несъмнено щеше да ги жигоса с традиционното си клеймо на самоличност — трите шестици.

Скийт върна Дъсти в настоящето.

— На лицето ти е изписано отвращение. За какво мислиш?

— За влечугото Ламптън.

— О, Боже, ако мислиш твърде много за него, аз ще се опитвам да те свалям от някой покрив.

Скийт провеси крака от леглото и седна.

Валит се приближи до него и близна треперещите му ръце.

— Как се чувстваш? — попита Дъсти.

— Като след опит за самоубийство.

— „След“ е добре. — Дъсти извади от джоба на ризата си два лотарийни билета и ги предложи на Скийт. — Джакпотът е трийсет милиона.

— Дръж ги настрана от мен. Както не ми върви, докосна ли ги, късметът ще се изпари от тях.

Дъсти се приближи до нощното шкафче, извади Библията, прелисти я и прочете:

— „Блажени са верующите.“ Какво ще кажеш?

— Е, научих се да не вярвам в метамфетамините.

— Това е напредък. — Дъсти пъхна лотарийните билети в Библията, затвори я и пак я сложи в чекмеджето на нощното шкафче.

Скийт стана от леглото и затътри крака към банята.

— Трябва да се изпишкам.

— Аз пък трябва да те гледам.

— Не се тревожи, братко. Тук няма нищо, с което мога да се самоубия.

— Можеш да скочиш в тоалетната чиния и да пуснеш водата — каза Дъсти и застана на прага на банята.

— Или да се обеся на тоалетната хартия.

— Виждаш ли колко си умен? Нуждаеш се от строго наблюдение.

След минута, докато Скийт миеше ръцете си, Дъсти извади от джоба си страниците от тефтерчето и прочете на глас:

— Доктор Йен Ло.

Сапунът се изплъзна от ръцете на Скийт и падна в мивката. Той не посегна да го вземе. После му каза нещо, но шумът на течащата вода заглуши думите му.

— Какво каза? — попита Дъсти.

— Слушам.

Озадачен от отговора, Дъсти попита:

— Кой е доктор Йен Ло?

Скийт не отговори.

Той беше с гръб и Дъсти не виждаше лицето му. Скийт явно се бе втренчил в ръцете си.

— Хей, хлапе.

Мълчание.

Дъсти се приближи до брат си.

Очите на Скийт блестяха от почуда, а устата му беше широко отворена от нещо като страхопочитание. Беше се втренчил в ръцете си, сякаш отговорът на загадката на съществуването беше някъде там.

От горещата вода се вдигаше пара. Ръцете на Скийт се зачервиха.

— Мили Боже! — възкликна Дъсти и спря водата.

Металните кранове се бяха нагрели.

Скийт обаче очевидно не чувстваше болка.

Дъсти пусна студената вода. Изражението на брат му не се промени. Скийт явно не усещаше нито врялата, нито ледената вода.

Валит изскимтя, наостри уши и отстъпи назад. Кучето разбра, че нещо не е наред.

Дъсти хвана ръката на брат си. Скийт му позволи да го изведе от банята. Той седна на ръба на леглото, сложи ръце на коленете си о отново се втренчи в тях.

— Не мърдай — каза Дъсти и отиде да потърси Том Уонг.

19.

Марти се разочарова, че Дъсти не е вкъщи. Тъй като валеше и не можеха да боядисват, тя се надяваше, че той се е прибрал.