Читать «Фалшива памет» онлайн - страница 35

Дийн Кунц

По гърба на Марти полазиха ледени тръпки.

— Кой ти каза, че Ерик спи с друга жена?

Сюзан се опита да каже нещо, но не можа да пророни нито дума. Устните й се разтрепериха, сякаш щеше да се разплаче.

Изведнъж Марти осезаемо почувства нечие присъствие, макар да знаеше, че двете са сами в стаята.

Тя вдигна ръка пред лицето на Сюзан и щракна с пръсти.

Сюзан трепна и мигна. Тя погледна картите и се усмихна.

— Скъса ме от бой. Искаш ли още една бира?

Държанието й мигновено се промени.

— Не отговори на въпроса ми — каза Марти.

— Какъв въпрос?

— Кой ти каза, че Ерик спи с друга жена?

— О, Марти, тази тема е толкова скучна.

— За мен не е скучна. Ти…

— Няма да говоря за това — заяви Сюзан, но не беше нито ядосана, нито смутена, а това бе странно. Тя махна с ръка, сякаш прогонваше досадна муха. — Съжалявам, че го споменах.

— Господи, Сюзан, не можеш да кажеш нещо толкова важно и после да…

— В добро настроение съм. Не искам да го развалям. Хайде да клюкарстваме. — Сюзан енергично скочи от стола, тръгна към кухнята и попита:

— Какво реши за бирата?

Денят беше един от онези, в които да се напиеш изглежда съблазнително, но Марти отказа втора бира.

Сюзан започна да пее старата класическа мелодия „Ново отношение“ на Пати Лабел. Гласът й беше хубав и тя пееше жизнерадостно и убедено, особено там, където текстът гласеше: „Владея положението. Нямам грижи.“

Дори да не знаеше нищо за Сюзан Джагър, Марти бе сигурна, че би доловила нотката на неискреност в привидно веселото й настроение. Само преди минута Сюзан беше в унес, не беше в състояние да говори, лицето й беше бледо като на мъртвец, челото — осеяно с капки пот, очите — втренчени в някакво далечно време и място, — а ръцете — вкопчени една в друга. Рязката промяна от кататония във въодушевление беше най-малкото странна.

— „Чувствам се добре от главата до петите“ — изпя Сюзан.

„Може би в петите, но не и в главата“ — помисли Марти.

16.

Дъсти винаги се изненадваше, когато влезеше в апартамента на Скийт. Трите малки стаи и банята бяха безукорно подредени и чисти. Скийт беше развалина във физическо и психическо отношение и Дъсти очакваше, че в апартамента ще цари пълен хаос.

Докато стопанинът му слагаше дрехи и тоалетни принадлежности в две чанти. Валит обикаляше стаите, душеше пода и мебелите и се наслаждаваше на острия мирис на почистващи препарати, които се различаваха от онези в дома на семейство Роудс.

Дъсти отвори хладилника, където нямаше почти нищо. Прясното мляко беше вкиснато и той го изля в тоалетната. После изхвърли в кофата за смет остатъка от белия хляб и разваленото италианско сирене. Бирата, безалкохолните напитки и подправките щяха да бъдат в добро състояние, когато Скийт се върнеше вкъщи.

На плота до телефона в кухнята Дъсти намери няколко откъснати страници от тефтерче. Докато ги събираше, той забеляза, че на всички е написано едно и също име, на някой само веднъж, но на повечето — по три-четири пъти. На четиринайсетте страници трийсет и девет пъти бе написано „доктор Йен Ло“. Нямаше телефонен номер или бележки.