Читать «Фалшива памет» онлайн - страница 34

— Ти си толкова красива, Сюзан. И излъчваш сексуално привличане…

— Може би не съм го подкрепяла достатъчно в емоционално отношение.

Марти блъсна картите, без да запише резултата.

— Не мога да повярвам на ушите си.

— Съвсем не съм съвършена, Марти. — В гласа й прозвуча нотка на тъга. Сюзан наведе глава, сякаш се почувства неудобно. — Сигурно съм го разочаровала по някакъв начин.

Разкаянието й беше абсолютно неуместно и думите й ядосаха Марти.

— Ти му даде всичко — тялото, душата, сърцето и живота си. При това страстно, пламенно и безкористно, в характерния си стил. После той ти е изневерил, а ти обвиняваш себе си?

Сюзан се намръщи, започна да върти в ръцете си празната бирена бутилка и се втренчи в нея, сякаш беше талисман, който можеше по чудо да я осени с прозрение.

— Може би ти посочи причината, Марти. Може би характерният ми стил го е… задушавал.

— Да го е задушавал? Я стига.

— Не. Може би…

— Престани с това „може би“. Защо съчиняваш поредица от извинения за онази свиня? Какво беше неговото извинение?

Сюзан въртеше все по-бавно бирената бутилка. Накрая спря и озадачено се намръщи.

— Какво беше неговото извинение? — настоя Марти.

Сюзан отмести настрана бутилката, скръсти ръце на масата и се загледа в пръстите си.

— Неговото извинение ли? Ами… не знам.

— Няма да стигнем доникъде — отчаяно заяви Марти. — Как така не знаеш? Миличка, ти си го хванала, че ти изневерява, а не искаш да знаеш защо?

Сюзан се размърда неспокойно на стола.

— Не разговаряхме много за това.

— Сериозно ли говориш? Не мога да те позная. Ти не си стеснителна.

Сюзан говореше по-бавно от обикновено, сякаш току-що се бе събудила и още не се бе разсънила.

— Е, разговаряхме малко и може би това е причината за агорафобията ми, но не обсъждахме мръсните детайли.

Разговорът стана толкова странен, че Марти усети скрита и опасна истина в него, убягващо прозрение, което изведнъж щеше да обясни проблемите на обърканата Сюзан, ако само можеше да ги разбере.

Твърденията на Сюзан бяха скандални и неясни. Обезпокоително мъгляви.

— Как се казва онази жена? — попита Марти.

— Не знам.

— Мили Боже. Ерик не ти ли каза?

Най-после Сюзан вдигна глава. Погледът й беше разфокусиран, сякаш не гледаше Марти, а се бе вторачила в някакво друго място и време.

— Ерик?

Сюзан произнесе името толкова учудено, че Марти се обърна да види дали Ерик не е влязъл безшумно в стаята. Той не беше там.

— Да, Сюзан. Спомняш ли си Ерик? Съпругът ти. Развратникът. Свинята.

— Не го научих от Ерик — прошепна Сюзан. Лицето й беше странно безизразно и безжизнено като на кукла.

— Тогава кой ти каза?

Сюзан не отговори.

Вятърът утихна, но студеният му шепот и свистене въздействаха върху нервите по-силно, отколкото пронизителният му вой.

— Сюзан? Кой ти каза, че Ерик спи с друга жена?

Безупречната кожа на Сюзан бе загубила кремавия си оттенък и бе станала бледа и прозрачна. На челото й се появи капка пот.

Марти се пресегна през масата и размаха ръка пред очите й.

Сюзан явно не я видя. Тя гледаше през ръката.

— Кой? — настоя Марти.

Изведнъж челото на Сюзан се осея с капки пот. Тя стисна ръце толкова силно, че кожата на кокалчетата й побеля. Ноктите на дясната й ръка се впиха в плътта на лявата.