Читать «Фалшива памет» онлайн - страница 273

Той затъкна картечния пистолет в колана си, скри го под широкия пуловери слезе от колата, като не забрави да вземе ключовете. Ако ги оставеше на стартера, някой можеше да открадне лексуса и да го направи съучастник в кражбата. Когато го покажеха по телевизията, Скийт не искаше хората да мислят, че е замесен в кражба на кола, защото през целия си живот не бе откраднал нито цент.

Небето беше синьо, а денят — топъл. Нямаше вятър и Скийт беше благодарен, че времето е тихо, сякаш и най-тихият ветрец можеше да го издуха.

Точно когато се приготви да влезе в сградата, очите му отново се напълниха с горещи сълзи и той ги избърса с ръкава на пуловера си.

На паркинга спря бял ролс-ройс. От колата слезе жена, която открито се втренчи в Скийт. Тя беше красива блондинка, облечена със скъп розов костюм. Очевидно беше преуспяваща и добра гражданка. Жената нямаше вид на груб и невъзпитан човек, който би зяпал съвършено непознат, затова Скийт реши, че изглежда подозрителен.

В такъв случай пазачът на сградата вероятно щеше да го напръска със сълзотворен газ, да го удари с палка и да го простре на пода веднага, щом Скийт влезеше във фоайето. И пак щеше да се провали.

Той не можеше да понесе мисълта, че ще разочарова Дъсти и Марти — единствените хора, които го обичаха. Ако не можеше да стори това за тях, беше по-добре да извади пистолета и да си пръсне черепа още сега.

Но Скийт не беше в състояние да извърши самоубийство. Е, може би с изключение на скока от покрива на къщата на семейство Соренсън. Но доколкото разбираше, идеята не беше негова.

Той се престори, че не забелязва жената в розово, опита се да си придаде такъв вид, сякаш е доволен от живота, подсвиркаше си „Какъв чудесен свят“, тръгна към сградата и влезе, без да се обръща.

* * *

Докторът не беше свикнал да нарушават графика му и се притесни, че обсебената от Киану Рийвс не му се обажда. Той не се съмняваше, че тя ще реагира на историята със злия компютър, която й бе разказал, защото фобията й не позволяваше друг курс на действие. Но очевидно досадницата нямаше капка учтивост и не ценеше времето на другите хора. Типична новозабогатяла простачка.

Ариман не беше в състояние да се съсредоточи върху писането, но не можеше и да напусне кабинета си и да отиде да поиграе, затова се задоволи със съчиняването на стихчета хайку.

Пликче с лайна. Берета с патрони. Дали да стрелям?

Ужасно. Вярно, сричките бяха седемнайсет и подредени по схемата пет-седем-пет, но въпреки това Ариман не бе виждал по-уместен пример защо техническото съответствие не обяснява безсмъртието на Шекспир.

Седем патрона. За богатата луда. Убий, убий я.

Това хайку също беше ужасно, но по-задоволително.

* * *

Пазачът беше два пъти по-едър от Скийт, четеше книга и не вдигна глава.

Скийт разгледа указателят на сградата, видя къде се намира кабинетът на Ариман и повика асансьора.

Вратите се отвориха и със Скийт се качиха още двама души.