Читать «Фалшива памет» онлайн - страница 274

Той натисна копчето за четиринайсетия етаж. Другият мъж натисна копчето за деветия. Жената в розово не натисна нищо.

* * *

Дъсти влезе в сградата и мигновено забеляза Скийт, който се качваше в асансьора.

Той искаше да извика на брат си, но пазачът седеше наблизо, а последното, което им трябваше, беше да привлекат вниманието на охраната.

Без да бягат, Дъсти и Марти забързаха към асансьора.

Никой от четирите асансьора не слизаше.

— Да се качим ли по стълбите? — попита Марти.

— Четиринайсет етажа? Не. Така ще стане по-бързо — отговори Дъсти и посочи индикатора, който показваше, че единият асансьор се придвижва от петия към четвъртия етаж.

* * *

Мъжът слезе на деветия и когато вратите се затвориха, жената в розово натисна бутона „Стоп“ и каза:

— Не си мъртъв.

— Моля?

— Снощи на плажа те простреляха четири пъти в гърдите, но ти си жив.

Скийт се изуми.

— Била си там?

— Сигурна съм, че знаеш това.

— Не, не те видях.

— Защо не си мъртъв?

— Бях с кевларена жилетка.

— Едва ли.

— Вярно е. Следяхме един опасен човек. — Скийт знаеше, че думите му звучат неубедително. Жената беше красива и той почувства раздвижване в слабините си — нещо, което отдавна не му се беше случвало.

— Или всичко беше нагласено? Заради мен? — попита тя.

— Не. Гърдите и стомахът още ме болят.

— Когато умираш в матрицата, смъртта е реална.

— Хей, и на теб ли ти харесва този филм?

— Умираш наистина… освен ако не си машина.

Скийт започна да я намира за странна и интуицията му се потвърди, когато жената извади пистолет от бялата си чанта. Оръжието имаше заглушител.

— Какво носиш под пуловера? — попита тя.

— Аз ли? Нищо.

— Глупости. Вдигни пуловера си. Много бавно.

— О, Боже — разочаровано каза Скийт, защото разбра, че отново ще се провали. — Ти си от охраната, нали?

— С Киану ли си или против него?

Скийт беше сигурен, че през последните три дни не е взимал наркотици, но епизодът му напомни за някои от най-паметните му преживявания след употребата на химични коктейли.

— С него съм, когато играе в научнофантастични филми, но съм против него, когато участва в тъпотии като „Разходка в облаците“.

* * *

— Защо стоят толкова дълго на деветия етаж? — попита Дъсти и се намръщи, гледайки индикатора на асансьора, в който се бе качил Скийт.

— Другият асансьор идва — каза Марти.

* * *

Картечният пистолет, който жената взе от Скийт, не се побра в чантата й. Прикладът се подаваше навън, но на непознатата, изглежда, не й пукаше.

Държейки Скийт на прицел, тя натисна копчето за четиринайсетия етаж.

— Заглушителите не са ли забранени? — попита той.

— Да, разбира се.

— Но ти имаш заглушител, защото си от охраната, така ли?

— Не. Аз струвам петстотин милиона долара и мога да имам, каквото си поискам.

Скийт нямаше представа дали това е вярно или не, но предположи, че няма значение.

Макар че жената беше много красива, той започна да съзира нещо в зелените очи и в държанието й, което го уплаши. Минаваха покрай тринайсетия етаж, когато Скийт осъзна защо по гърба му полазват ледени тръпки, като я гледа. Тя приличаше на майка му.