Читать «Брат Од» онлайн - страница 12

Погледнах към извезания гергеф на стената:

ДЯВОЛЪТ СЕ КРИЕ В ДИГИТАЛНИТЕ ДАННИ.

Веднъж, когато бях на петнайсет години, едни наистина кофти момчета с войнишки кепета ме закопчаха с белезници, оковаха глезените ми с вериги и ме заключиха в багажника на стар буик, който вдигнаха с кран и пуснаха в хидравлична компресираща машина, която можеше да превърне всяко гордо от себе си возило в еднометров куб долнопробно модерно изкуство, и натиснаха копчето СМАЧКАЙ ЧУДАКА ТОМАС.

Спокойно. Нямам намерение да ви отегчавам с някаква си стара бойна история. Подхванах въпроса за буика единствено за да представя нагледно факта, че свръхестествената ми дарба не включва що-годе прилична способност да предвиждам бъдещето.

Онези лоши момчета имаха стъкления поглед на весели социопати. Лицата им бяха нашарени от белези, което говореше най-малкото за авантюристична жилка, а походката им издаваше или болезнен тестикуларен тумор, или солидно количество скрити под дрехите оръжия. И въпреки всичко не разпознах заплахата в тези типове, преди да ме повалят на земята с петкилограмов братвурст и да ме наритат като спукана футболна топка.

Бях се отвлякъл да зяпам двама други шемети с черни ботуши, черни панталони, черни ризи, черни наметала и смахнати черни шапки. По-късно научих, че това били двама учители, които независимо един от друг решили да се появят на някакъв маскарад, дегизирани като Зоро.

В ретроспекция мога да кажа, че когато бях заключен в багажника на буика с два мъртви макака и онзи братвурст, осъзнах, че е трябвало да се досетя откъде ще ме сполети бедата още щом видях войнишките кепета. Кой, дето е с акъла си, ще вземе да препише добри намерения на трима здравеняци с еднакви войнишки кепета?

Моля, имайте предвид следните смекчаващи глупостта ми обстоятелства: по онова време бях само петнайсетгодишен, не притежавах и частица от опита, който имам днес, и никога не съм имал претенцията да съм ясновидец.

Може би страхът ми от пожар в случая беше като страха ми от двамата Зоровци: необоснован.

Въпреки че състоянието на системите не ми даваше основание да вярвам, че огнената стихия е привлякла бодасите към училището на „Свети Вартоломей“, тревогата от евентуален пожар не ме напускаше. Струваше ми се, че такава голяма общност от деца с умствени и физически увреждания е изложена на най-голям риск тъкмо от подобно бедствие.

Земетресенията в планините на Калифорния не са нито толкова често, нито толкова опасно явление като в равнинната й част. Освен това новото абатство отговаря на съвременните стандарти за крепост, а старата му сграда е ремонтирана толкова основно, че би трябвало да издържи на продължителни и мощни трусове.

Толкова високо в Сиера твърдата земна маса е на крачка под почвата; на някои места огромни гранитни блокове прорязват повърхността.

Тук нямаме нито торнадо, нито урагани, нито действащи вулкани, нито пчели-убийци.

Имаме нещо по-опасно от горните екстри.

Имаме хора.

Монасите от абатството и сестрите от метоха надали бяха злосторниците. Злото може да се скрие под маската на благочестието и милосърдието, но ми беше трудно да си представя някой брат или някоя сестра да хукне в амок, размахвайки дърворезачка или автоматично оръжие.