Читать «Брат Од» онлайн - страница 10

Джъстин движеше устни, без да произнесе и звук, а в съседното легло Анамари измърмори „впримчи ме“.

За момент в стая номер трийсет и две не остана въздух. Осъзнавах значението на тези две думи и почувствах как потъвам в мълчание, дълбоко като вакуум. Не можех да дишам.

Само преди миг си бях пожелал да видя черните очи на Сторми в синевата на един поглед, за да потвърдя подозрението, че си имам посетител. Сега тази перспектива ме ужасяваше.

Когато се надяваме, обикновено не се надяваме както трябва. Страстно копнеем за утрешния ден и напредъка, който той олицетворява. Но вчера някога е било утре, и къде е мечтаният напредък?

Или пък страстно копнеем за вчера, за това, което е било или е можело да бъде. Но докато мечтаем, настоящето се превръща в минало и следователно миналото не е нищо друго освен копнежа ни по втори шанс.

— Впримчи ме — повтори Анамари.

Докато съм подвластен на реката на времето, тоест до края на живота си, няма път назад към Сторми, към каквото и да е. Единственият път е напред, по посока на течението. Пътят нагоре е пътят надолу и пътят назад е пътят напред.

— Впримчи ме, Чудако.

Надеждата ми тук, в стая трийсет и две, беше да не говоря със Сторми сега, а чак на края на пътешествието ми, когато времето няма да има повече власт над мен, когато вечното настояще ще лиши миналото от привлекателност.

Извърнах поглед, преди да успея да видя черните египетски очи в синята глъбина. Втренчих се в ръцете си, които здраво стискаха таблата на леглото.

Духът на Сторми не е на този свят, за разлика от духовете на блуждаещите мъртви. Тя е продължила напред, както си му е редът.

Силната, неугасваща любов на живите може да действа като магнит на мъртвите. Ако я прилаская обратно при мен, ще й направя много лоша услуга. Макар че подновеният контакт отначало може би ще облекчи самотата ми, в края на краищата космосът няма да се изправи заради кривата ракета на неправилната ми надежда.

Гледах втренчено в ръцете си.

Анамари мълчеше в съня си.

Плюшените котенца и китайският заек си останаха неодушевени предмети, спестявайки ми било демонични моменти, било сцена от филм на „Уолт Дисни“.

След няколко минути сърцето ми възвърна нормалния си ритъм.

Очите на Джъстин бяха затворени. Ресниците й блестяха, лицето й беше мокро. Две сълзи се задържаха за малко на скулите й, потрепериха и паднаха на чаршафа.

Излязох от стаята, за да потърся Бу и бодасите.

Трета глава

В сградата на старото абатство, която сега служеше като училището на „Свети Вартоломей“, бяха инсталирани модерни механични системи, които можеха да се наблюдават и контролират чрез монитори, разположени в компютърната зала в сутерена. Въпросната зала беше спартански обзаведена с бюро, два стола и неизползвана картотека. Всъщност долното чекмедже на картотеката беше претъпкано с хиляди опаковки от „Кит-Кат“.

Брат Тимотей, който отговаря за изправността на механичните системи на манастира и училището, беше пристрастен към тези десертчета. Очевидно той чувстваше, че неспирният му глад за „Кит-Кат“ се доближава опасно до смъртния грях „чревоугодничество“, защото укриваше изобличаващите вината доказателства в чекмеджето.