Читать «Мъртъв образ» онлайн - страница 3

— И да имаш двайсет милиона долара — допълни Джил.

— Да, това също би помогнало. Тогава нямаше да ми се налага да се унижавам пред тези студийни шефове. Но ако имах двайсет милиона долара да финансирам филм, тогава защо ще ми е да бъда сценарист?

— Знаеш, че ще продължиш да пишеш, дори да имаш сто милиона.

— Права си. Сигурно съм побъркан.

* * *

— Уес Крейн — каза Джил.

Седях пред компютъра и мърморех недоволно, докато преработвах сценария. Замесник-директорът на студията беше решил, че господин Бицепс няма да напусне приятелката си. Вместо това приятелката му ще си даде сметка колко много го е пренебрегвала и ще се откаже от кариерата си заради любовта. „Отвън има публика, която си мре по филмите срещу женската независимост“ — бе казал той. Това бе всичко, което можех да направя, за да не се призная за победен.

— Уес кой? — Продължих да чукам по клавишите.

— Крейн. Момчето от вчерашните снимки.

Извърнах се към отворената врата на кабинета, където беше застанала. Сигурно съм примигнал глупаво, защото на лицето й се изписа добре познатото търпеливо изражение.

— Онзи, който приличаше на Джеймс Дийкън. Стана ми любопитно, така че позвъних в отдела за кастинги към студията.

— Чудесно, значи си узнала името му. Е, и каква е връзката?

— О, само смътна идея.

— Все още не разбирам.

— Твоят сценарий за наемните войници.

Вдигнах недоумяващо рамене.

— Той има нужда от доизглаждане. Както и да е, написах го на абсолютен риск. Когато студията реши, че достатъчно сме съсипали този филм, ще трябва да напиша онзи минисериал за Наполеон за Ей Би Си.

— Написа сценария на риск, защото вярваше в историата, нали? Това е нещо, което наистина искаше да направиш.

— Темата е важна. Наемници, използвани от ЦРУ. Неофициално Америка се въвлича в много чужди войни.

— Тогава зарежи минисериала. Мисля, че момчето ще бъде великолепно в ролята на младия наемник, който се отвращава до такава степен, че накрая застрелва диктатора, който го е наел.

Аз я изгледах втренчено.

— Знаеш ли, това не е лоша идея.

— Докато се връщахме към къщи, не ми ли каза, че единственият начин да се заснеме нещо сносно, е да го режисираш сам?

— И да изиграя главната роля — повдигнах подигравателно вежди. — Да, така казах. Но само се шегувах.

— Е, добре, скъпи, сигурна съм, че няма да режисираш по-лошо от това магаре, което съсипа работата ти тази сутрин. Ужасно си падам по теб, но не си достатъчно красив дори за второстепенен актьор. А това момче е. И човекът, който го открие…

— …може да гарантира успеха си. Ако изпипа нещата както трябва.

— За петнайсет години трябва да си изучил занаята.

— Но ако обърна гръб на Ей Би Си…

— Половината писатели от този град желаят да заемат твоето място. Студията ще подпишат договор с някой друг само след час.

— Но те ми предложиха много пари.

— Ти току-що спечели четиристотин хиляди от сценария, който студията съсипа. Защо не се възползваш от шанса? Направи го заради себеуважението си.

— Мисля, че те обичам — казах аз.