Читать «Изгубеният брат» онлайн - страница 7

Въпросът ме свари неподготвен.

— Мама?

— Да, как е тя?

Помълчах за миг, после отговорих решително:

— Почина миналата година.

— Ооо — гласът на Пити заглъхна.

— От рак.

— Ох. — Въздишката му беше тиха. И в същото време болезнена, като при удар. Той се втренчи в бутилката си с бира, но измъченият му поглед беше отнесен, сякаш загледан в нещо много далечно.

4

Когато влязох в кухнята, привлекателното лице на Кейт изглеждаше изопнато. Тя крачеше из стаята, говореше по телефона и прокарваше нервно пръсти през дългата си руса коса. Щом ме видя, въздъхна с облекчение.

— Току-що се прибра. Ще ти се обадя по-късно.

Кейт затвори телефона, а аз й се усмихнах.

— Къде беше? Разтревожи всички.

— Така ли?

— Излязъл си от офиса си и повече не си се върнал, а следобяд е трябвало да присъстваш на няколко важни срещи. Служителите ти се притесняваха, че ти се е случило някакво произшествие…

— Всичко е наред. Просто се улисах и изгубих представа за времето.

— … че си бил нападнат…

— Чувствам се прекрасно.

— … че си получил сърдечен удар…

— Имам чудесна новина.

— … или бог знае какво. Ти си известен като господин Благонадеждност. Вече е почти шест часът, а ти дори не се обади да ми кажеш, че си добре и… Нима подушвам алкохол в дъха ти? Пил ли си?

— Можеш да се обзаложиш. — Усмихнах се още по-широко.

— През деня? Пренебрегвайки уговорените срещи с клиенти? Какво те е прихванало?

— Казах ти, че имам чудесна новина.

— Каква новина?

— Появи се Пити.

В сините очи на Кейт се изписа объркване.

— Кой…? — Изведнъж проумя всичко. — Мили боже, имаш предвид… твоя брат.

— Точно така.

— Но… но ти ми каза, че според теб е мъртъв.

— Не съм бил прав.

— Сигурен ли си, че наистина е той?

— Можеш да се обзаложиш. Разказа ми неща, които би могъл да знае само Пити. Трябва да е той.

— И действително е тук? В Денвър?

— Още по-наблизо. Чака ме на предната веранда.

— Какво? Оставил си го отвън?

— Не исках да те шокирам с появата му. Исках да те подготвя. — Описах й накратко срещата си с него. — Ще те запозная с подробностите, когато разполагам с повече време. Най-важното, което трябва да знаеш, е, че той е преживял ужасни неща.

— Значи не бива да мръзне отвън на верандата. За бога, покани го да влезе.

В този момент Джейсън влетя в стаята през задната врата на къщата. Въпреки че беше на единайсет, той бе нисък за възрастта си, така че изглеждаше горе-долу като Пити по времето, когато изчезна. Слаб, със скоби на зъбите, лунички и очила.

— За какво е целият този шум? Да не би да се карате?

— Нищо подобно — успокои го Кейт.

— Какво става?

Като видях очилата на Джейсън, си спомних, че навремето Пити също бе имал нужда от очила. Но мъжът на верандата не носеше такива. Внезапно изпитах усещането, че стомахът ми е пълен с игли. Нима ме бяха изиграли?

Кейт клекна пред Джейсън.

— Спомняш ли си какво сме ти казвали — че баща ти е имал брат?

— Разбира се. Татко говори за него в онова телевизионно шоу.

— Той е изчезнал, когато е бил малко момче.