Читать «Изгубеният брат» онлайн - страница 8

Джейсън кимна неспокойно.

— Сънувах кошмар за изчезването му.

— Е, вече няма защо да сънуваш кошмари — каза му Кейт. — Знаеш ли какво? Днес той се завърна. Ще имаш възможност да се запознаеш с него.

— Сериозно? — Лицето на Джейсън грейна. — Кога?

— Веднага щом отворим входната врата.

Опитах се да кажа нещо на Кейт, да й разкрия внезапните си опасения, но тя вече бързаше по коридора към входната врата. След това я отвори и… не знам какво бе очаквала, но едва ли застаналият отвън дрипав мъж се покриваше с идеализираната й представа за отдавна изчезналия брат. Той се обърна към нея от мястото, където бе пушил, любувайки се на засаденото с дървета пространство пред къщата. Раницата лежеше до краката му.

— Пити? — попита Кейт.

Мъжът пристъпи неловко от крак на крак:

— Днес според мен Питър звучи малко по-зряло.

— Заповядай, влез!

— Благодаря. — Той погледна изпушената си наполовина цигара, после се взря във вътрешността на къщата, откъсна димящия край на цигарата и пъхна остатъка в джоба на ризата си.

— Надявам се, че ще останеш за вечеря — каза Кейт.

— Не искам да ви притеснявам излишно.

— Глупости. Ще се радваме, ако останеш.

— Да си призная, поканата ви ми се струва доста примамлива. Не мога да си спомня кога за последно съм ял домашно приготвена храна.

— Това е Джейсън — Кейт посочи гордо сина ни.

— Здрасти, Джес — мъжът се здрависа с него. — Обичаш ли бейзбола?

— Да, но не съм много добър играч.

— И аз не бях на твоите години. Знаеш ли, след вечерята можем да поиграем малко на бейзбол — ти ще си кечърът. Какво ще кажеш?

— Страхотно.

— Е, стига си стоял на верандата — намеси се Кейт. — Влизай. Да ти донеса ли нещо за пиене?

— Бира, ако имате.

Мъжът, който твърдеше, че е Пити, се накани да влезе в къщата.

Но аз трябваше да го попитам нещо, преди да е прекрачил прага.

— С контактни лещи ли си?

— Не. — Той се намръщи объркано. — Защо питаш?

— Когато беше малък, носеше очила.

— Още нося. — Мъжът бръкна в раницата си, извади малък калъф, отвори го и ми показа чифт очила, едното стъкло на които бе счупено. — Случи се вчера сутринта. Но мога да се оправям и без тях. Нали знаеш, нося ги само за да виждам надалеч. Това нещо като тест ли беше?

Гърлото ми се сви от вълнение.

— Пити… добре дошъл у дома.

5

— Това е най-вкусното задушено, което някога съм опитвал, госпожо Денинг.

— Ти си част от семейството. Моля те, наричай ме Кейт.

— А картофеното пюре е просто невероятно.

— Страхувам се, че малко се поувлякох, като му сложих прясно масло. Сега нивото на холестерола ни ще скочи до небесата.

— Никога не съм обръщал внимание на подобни глупости. Щом става за ядене, значи всичко е наред. — Усмивката на Пити разкри счупения му зъб.

Джейсън се втренчи в него като омагьосан.

— Искаш ли да ти разкажа как стана? — Мъжът посочи зъба си.

— Джейсън, държиш се невъзпитано — смъмри го Кейт.

— Нищо подобно — засмя се Пити. — Просто е любопитен, какъвто бях и аз като малък. Джес, случи се миналото лято, докато работех на покрива на един строеж в Колорадо Спрингс. Паднах от една стълба. Тогава се сдобих и с този белег на брадата. Добре, че не бях много нависоко. Иначе можех да си счупя врата.