Читать «Лотарията» онлайн - страница 8

Рикърсвил умираше. Караваната бе неофициалната гробница на Дуейн. Неговият живот никога нямаше да стане по-добър, нито пък вероятно много по-лош, преди земята да го погълне. Лу Ан осъзна, че караваната може да бъде и нейна гробница, само че нямаше да стане тъй. Не и след днешния ден. Не и след като отидеше на уредената среща. Тя сгъна листчето и го прибра в чантата си. Като измъкна крадешком малка кутийка от едно чекмедже, намери достатъчно дребни пари за автобусен билет. Дооправи косата си, закопча роклята си, грабна Лиса и напусна караваната заедно с Дуейн в нея.

3

На вратата се почука рязко. Мъжът зад бюрото се изправи бързо, намести вратовръзката си и отвори папка, лежаща пред него. В пепелника имаше угарки от три цигари.

— Влез — каза той с ясен и твърд глас.

Вратата се отвори, Лу Ан влезе в стаята и се огледа. Лявата й ръка стискаше дръжките на сака, в който лежеше Лиса, а очите й обхождаха помещението с нескрито любопитство. През рамото й бе преметната голяма чанта. Мъжът проследи с поглед вената, която минавайте надолу по дългия жилест бицепс на Лу Ан и се сливаше с мрежа от други под лакътя на мускулестата й ръка. Тази жена очевидно бе силна физически. Ами характерът й? Дали и той беше силен?

— Вие ли сте мистър Джаксън? — попита Лу Ан.

Докато го питаше, гледаше право в него и изчакваше очите му да направят неизбежния оглед на лицето, гърдите, бедрата й и тъй нататък. В това отношение всички мъже бяха еднакви, независимо от положението им в живота. Ето защо бе изненадана, когато изпитателният му поглед не се премести от лицето й. Той протегна ръка и тя я пое със здраво ръкостискане.

— Да, аз съм. Заповядайте, седнете, мис Тайлър. Благодаря, че дойдохте. Дъщеричката ви е много хубава. Бихте ли я оставили ето там? — посочи той ъгъла на кабинета.

— Току-що се събуди. Винаги заспива на разходка и в автобуса. Ще я сложа до себе си, ако не възразявате.

Сякаш в потвърждение Лиса забърбори на бебешкия си език и размаха пръстче.

Той кимна в знак на съгласие, седна, облегна се и за момент вниманието му се насочи към папката пред него.

Лу Ан постави сака с Лиса и голямата чанта на пода до себе си, извади дрънкалка с нанизани пластмасови ключове и я подаде на детето да си играе. След това с голям интерес заразглежда Джаксън. Беше облечен в скъпи дрехи. По челото му бяха избили ситни капчици пот. Като че ли бе малко притеснен. Обикновено тя отдаваше такава реакция на външността си. Повечето мъже, които срещаше, или се държаха глупашки в опит да й направят впечатление, или се затваряха в себе си като ранени животни. Но нещо й подсказа, че с този мъж не е така.

— Не видях табелка на офиса ви. Хората може би нямат представа, че изобщо ви има. — И тя го изгледа с любопитство.

Джаксън й се усмихна студено.