Читать «Лотарията» онлайн - страница 39

— Довиждане, Боби.

От един обществен телефон наблизо Лу Ан отново избра номера и Джаксън пак вдигна след първото позвъняване. Съобщи му десетте числа от билета си и чу шумоленето на хартия отсреща, докато той ги записваше.

— Прочети ми ги още веднъж, бавно — каза той. — Както разбираш, сега не бива да допускаме грешки.

Тя му ги прочете и той ги повтори за проверка.

— Добре — заяви Джаксън. — Много добре. Трудната част мина. Сега се качваш на влака, правиш си пресконференцията и отплаваш към залеза.

— Тръгвам за гарата веднага.

— На гара Пенсилвания ще те чака човек, за да те отведе в хотела.

— Мислех, че отивам в Ню Йорк.

— Така се казва гарата в Ню Йорк, Лу Ан — нетърпеливо обясни Джаксън. — Човекът, който ще те посрещне, има твоето описание, както и на Лиса. — След кратка пауза добави: — Предположих, че ще я вземеш.

— Без нея не мърдам никъде.

— Не съм искал да кажа, че възразявам. Разбира се, че можеш да я доведеш. Надявам се обаче, че не си посветила Дуейн в плановете си за пътуването.

Лу Ан преглътна мъчително, когато си спомни за пропитата от кръв риза на Дуейн, за това как бе паднал от канапето и не бе помръднал повече.

— Дуейн няма да идва — съобщи тя кратко.

— Отлично. Пожелавам ти приятно пътуване.

Автобусът остави Лу Ан и Лиса пред железопътната гара в Атланта. След телефонния си разговор с Джаксън тя бе спряла в един супермаркет да купи някои неща за себе си и Лиса. Покупките бяха в чанта, преметната през рамото й, а скъсаната й риза бе заменена с нова. Каубойска шапка и тъмни очила скриваха лицето й. В тоалетната бе почистила и превързала раната си от ножа и сега не я усещаше толкова болезнена. Отиде на гишето да си купи билет за влака до Ню Йорк. И точно тогава Лу Ан допусна голяма грешка.

— Името ви моля — попита служителката. Лу Ан тъкмо усмиряваше мрънкащата Лиса и отвърна механично:

— Лу Ан Тайлър.

Веднага щом го изрече, дъхът й секна. Погледна чиновничката, която припряно вкарваше информацията в компютъра. Лу Ан вече не можеше да я промени, защото щеше да възбуди подозренията на жената. Горещо се надяваше тоя пропуск да не й докара фатални последици. Виждайки, че Лу Ан пътува с бебе, жената й препоръча спално купе „делукс“.

— Има едно свободно с отделен душ и всички удобства — поясни тя.

Лу Ан бързо се съгласи. Когато извади парите изпод подплатата и отброи за билета, а останалите банкноти пъхна в джоба си, жената изненадано повдигна вежди.

Забелязала реакцията й, Лу Ан се усмихна насреща й.

— Спестяванията ми за черни дни. Но си казах, защо да не им се порадвам още сега и да не ида да разгледам Ню Йорк.

— Приятно прекарване — пожела жената. — Но бъдете внимателна. Там не бива да се разхождате с много пари в брой. С мъжа ми направихме тази грешка при посещението си преди години. Не бяхме стояли и пет минути на гарата, когато ни обраха. Трябваше да моля майка ми да ни прати пари, та да се приберем.