Читать «Лотарията» онлайн - страница 20

Той й протегна ръка с професионален жест, после усмихнато я прегърна и отдели цяла минута да гука на Лиса. Лу Ан извади от чантата си одеялце, настани Лиса на него и й подаде плюшено животинче.

— Не мога да повярвам, че това си ти, Джони. Не съм те виждала май от шести клас.

— Ти беше в седми, а аз — в девети.

— Добре изглеждаш. Много добре. Откога работиш тук?

Джарвис се усмихна с гордост.

— След гимназията завърших общинския колеж. Вече от две години съм в търговския център. Започнах като въвеждащ данни, но вече ме повишиха в заместник-управител.

— Поздравявам те. Това е чудесно, Джони… тоест Джон.

— По дяволите, можеш да ми казваш Джони. Просто не мога да повярвам, че влезе през тая врата. Като те видях, помислих, че ще се гътна и ще умра. Изобщо не очаквах да те видя повече. Мислех, че си заминала за Ню Йорк или друг голям град.

— Не, още съм си тук — побърза да каже тя.

— Чудно как тогава не съм те срещнал по-рано.

— Не идвам често. Доста е далеч от мястото, където живея сега.

— Седни и ми разкажи какво правиш. Не знаех, че имаш дете. Не бях чул дори, че си омъжена.

— Не съм омъжена.

— О… — Джарвис леко се изчерви. — Искаш ли кафе? Току-що го сварих.

— Бързам, Джони.

— С какво мога да ти бъда полезен? — Внезапно той придоби изненадано изражение. — Да не би да търсиш работа? Тя го изгледа от упор.

— А какво, ако е така? Нещо нередно ли има?

— Не, разбира се, че не. Просто не очаквах, че ще останеш тук и ще работиш в търговски център.

— Работата си е работа, нали така? Ти самият работиш тук. И след като стана въпрос, какво точно се очаква от мен да постигна в живота?

Усмивката на Джарвис помръкна и той нервно отърка длани в панталоните си.

— Нищо лошо не исках да кажа, Лу Ан. Просто винаги съм си представял как живееш в замък, носиш хубави дрехи и караш скъпи коли. Извинявай.

Гневът на Лу Ан се стопи, като си припомни предложението на Джаксън. Замъците може би не бяха вече недостъпни за нея.

— Няма нищо, Джони. Имах напрегната седмица, нали ме разбираш? Не търся работа. Нужна ми е просто информация за един от наемателите ви тук.

Джони погледна през рамо към задния офис, откъдето долиташе звънене на телефони, тракане на клавиатури и откъслечен разговор, после отново се обърна към нея.

— Информация ли?

— Да, дойдох тук вчера сутринта. Беше ми определена среща.

— С кого?

— Точно това искам да узная от теб. Беше в оня офис вдясно от входа, който е при автобусната спирка. Няма никаква табела, до будката за сладолед е.

В продължение на една секунда Джарвис я гледа озадачен.

— Мислех, че това помещение още е вакантно. Имаме много такива. Не може да се каже, че търговският център е в процъфтяващ район.

— Вчера във всеки случай не беше вакантно. Джарвис приближи до компютъра и започна да натиска клавиши.

— За какво беше срещата? Отговорът на Лу Ан дойде мигновено.

— За работа в сферата на търговията. Предлагане на продукти по домовете.

— Да, имали сме такива временни наематели. Използват помещенията просто за интервюта. Ако имаме свободни, даваме им ги, понякога само за един ден.